Но при всичката си почит към тези стари немски богослови и философи на мистиката, — при цялата си любов към тъй ведрия и изтънчен Тома Кемпийски и при цялата си радост от великолепно лаконичния, макар и понякога твърде войнствен, Ангелус Силезиус, ще трябва все пак да Ви посъветвам да отложите засега изучаването на всякакви мистични съчинения, докато не се почувствувате така сигурен в собствения си път, че епизодичните обследвания на някои странични пътеки да не могат вече да Ви отклонят от посоката към Вашата цел.
Давам Ви този съвет само за да Ви предпазя от прекалено дълги спирания по Вашия път, защото през времето, което ще Ви е нужно, за да си съставите преценка, до каквато по-късно ще стигнете от само себе си, бихте могли да се приближите значително до целта си. Не забравяйте също така, че в съчиненията на всички споменати автори — с едничкото изключение на Якоб Бьоме — са изложени техни възгледи върху световете на вечния Дух, измислени и извярвани в сурова вътрешна борба, макар и сгъстяващи се понякога до пламенно преживяно чувство, докато Вие имате почти невероятното щастие да бъдете още от самото начало воден от сигурна ръка по пътя към вечната Действителност...
Приемете цялата благословия, която ми е поверена като насочвана от моята воля реална духовна сила!
31.18 <<< Осемнадесето писмо
За това, какво е Бог
Понякога хора, които в присъщата си житейска сфера се чувствуват до такава степен „у дома си“, че всичко голямо и малко в рамките на тяхната специална област им е познато до най-малките подробности, изведнъж си дават сметка, че неволно предпоставят същата осведоменост по отношение на толкова разбираемите за тях неща и у други, за които въпросната житейска сфера е или напълно чужда, или все още нова. Почти същото става и с мен, когато се старая да дам словесен израз на нещата от Вечността: — на нещата от вечния субстанциален Дух. Често се налага многократно да претеглям и да оглеждам от всички страни употребените думи, за да забележа накрая, че даден обрат на речта рискува да бъде превратно изтълкуван, или че някои термини, използвани от мен като синоними, дават повод да се предполага, че влагам в тях различен смисъл. Тъй като аз осъзнавам структурата на Живота във вечния Дух по напълно „естествен“ начин чрез собствения си вечен живот, моят начин на изразяване може да ми се е струвал съвсем ясен и недвусмислен, докато един ден някой отправен към мен въпрос не ме принуди да установя не без известен потрес, че задалият го е успял все пак да ме разбере погрешно.
Но Вашият въпрос във връзка с понятието „Бог“, съдържащ се в неотдавнашното Ви писмо до мен, е от по-друг характер. Докато в останалите случаи съм се натъквал, както вече посочих, на склонността синонимно употребявани от мене думи да се възприемат като означения на различни помежду си понятия, Вие пък вземате за синоними думите, използвани от мен за различни понятия. В дадения случай обаче това е погрешно, макар и много добре да разбирам какво Ви е накарало да мислите така.
Тук става въпрос за дадености в рамките на структурата на духовния Живот, които са практически недостъпни за земния разум и почти не се поддават на недвусмислено словесно изразяване. Погрешното тълкуване е плод и на съхранилата се в мозъците традиционна представа за Бога, която веднага се отъждествява с предмета на изложението, дори когато в него се говори в съвсем друг смисъл за „Бога“, — не като за постулат на вярата, а като за най-съкровеното самосъзнание на всяка вечна духовна Действителност. — Само така искам да се разбира думата „Бог“ навсякъде, където тя е употребена от мен. Не бива обаче да си представяте някакво разсъдъчно самосъзнание, защото това най-вътрешно съзнание, което непрестанно се самосътворява из вечния Дух, — това струящо се от неизмеримия Всемир на единствено Съществуващото най-сублимно самопросветление и тази най-съкровена същина на вечния субстанциален Дух, — е същевременно вечно действуваща воля и неизчерпаема сила, разкриваща се само с мяра и мекота и движена единствено от собствения си вътрешно присъщ закон.