Божественото не търсете в сумрачни недра на страховити бездни и зловещи урви!
Не търсете Бога сред кипящите вълни на бушуващи морета и стихии!
Не търсете Бога в мълнии, разтърсващи земята, в сприи!
Не го търсете и в надзвездните простори, нито пък в наслади, в безмерно блаженство!
Поискате ли Бога да откриете във себе си, ще трябва всеки страх и всяка алчност да надмогнете!
И не жадувайте за далнини недостижими! — По-близо Бог до вас е от всичките звезди!
*
Всичко е във Бога, и Бог е във всичко! Първично — в изначално присъщите му, изконни сфери: „Прабитие“, „Прасветлина“ и „Праслово“, както и в своето самопроявление, в „Отца“, и вторично — във всеки невидим и във всеки видим живот.
Тези думи не бива да бъдат тълкувани така, сякаш проповядвам нещо като „пантеизъм“, нито пък искам да създам впечатлението, че Бог е „лице“. „Прабитието“, „Прасветлината“ и „Прасловото“ също не са „лица“, каквито в християнската догма за Светата троица са Отец, Син и Дух! Онзи, който е „Отец“ за Светещите на Прасветлината, също не бива да бъде разбиран в смисъла на тази догма.
Ние познаваме Действителността и учим на нея, не на катехизис!
А в Действителността: — в структурата на духовния Живот, съществува монотеизъм, който търпи и политеистични интерпретации, без това да го води до противоречие със самия себе си.
Богът на Действителността не е, както се казва: „най-висшето Същество“! — Такъв по-скоро е — вечният Отец, излъчващ сам себе си във формите на дванадесетте Отци, които са аспектите на неговото проявление. Бог обаче не е „същество“, а: — разбирано тук в един особен, неповторим смисъл, — същността във всичко, което е същностно реално. Такъв е той в „Прабитието“, „Прасветлината“ и „Прасловото“! Такъв е и в „Отца“ във всички негови аспекти!
Докато Отец е — „ Човек" в Прабитието, в Прасветлината, в Прасловото: — вечно самозачеващият се духовен Прачовек и мяра на всички неща, добиващи форма чрез него, а следователно и на Вечното в земния човек! —
Бог е в също така абсолютен смисъл Бог в „Отците“: — във формата на проявление на Отца, — както и в Прабитието, Прасветлината и Прасловото. За себе си обаче онова, което е Бог, е „Бог“ единствено в себе си: — същността сама по себе си, — докато „гледан“ от страна на всичко друго, което пребъдва в него във вечния, субстанциален духовен Живот, Бог е същност на всичко съществуващо! — А „съществуващото“, „съществото“, е родената от „същността“Действителност!
Ала тук аз описвам не нещо, разположено „едно до друго“ или „едно над друго“, а организираната „едно в друго“ структура на вечния, духовносубстанциален Живот, доколкото мога да сторя това с думите на земната реч.
Нека никой не твърди, че описанието на вечната Действителност било практически безполезно за човека на тази земя, тъй като той имал да решава тук съвсем други въпроси, засягащи по-отблизо физическото му съществувание! Тъкмо напротив, никой човек на земята не може да намери съзнателно или несъзнателно жадуваните от всекиго вътрешен мир и спасение на душата, докато представите му не влязат в пълна хармония със структурата на вечния духовен Живот.
Виждате сам колко напразни са били опасенията Ви, че поставеният от Вас въпрос би могъл да ми се стори „неуместен и излишен“, тъй като и най-малкото отклонение на Вашите представи от структурата на вечния духовен Живот ще Ви попречи да стигнете до онази възприемчивост по отношение на Духовното, към която всъщност се стремите.
Останете завинаги в благословията на Светлината!
31.19 <<< Деветнадесето писмо
За същество и същност
Грешите, като мислите, че бих могъл най-после „да загубя търпение“, задето сте почувствували „отново потребност“ да се обърнете към мен с въпрос. Напротив, много добре разбирам, че досега сте били свикнали с една по-различна употреба на думата „същество“ и затова сте обезпокоен, че думите „същество“ и „същност“, използвани от мен на други места и като синоними, са избрани този път за означение на две различни понятия.