Аз се стремя, разбира се, да излагам колкото може по-отчетливо нещата, за които говоря, но тъкмо тук не виждам друга езикова възможност да изразя онова, което искам да кажа, освен да настоя понятието „същност“ да се схваща като най-съкровена и определяща основа на всичко съществуващо. А най-висшето „Същество" е „същество“ затова, защото то е в „същността", както и тя е в него, така че, за да изразя онова, на което съм длъжен да дам израз, трябва да имам на разположение и двете думи. Ако трябваше да обясня на някой живял преди сто години и възкръснал в земно тяло човек, че електромоторът се движи само ако през него протича електрически ток, и тогава щях да се нуждая от отделни думи за задвижваното и задвижващото. Но това сравнение доста понакуцва, защото за мен „същността“ е не само движещото начало във всяко същество, а по-скоро и преди всичко — най-съкровената сърцевина на съществото, образно казано: неговото живо „ядро"!
Нямам естествено никакво намерение да се занимавам с игра на думи, нито пък да споря какво традиционно тълкуване може да се даде на разглежданите тук понятия. С готовност Ви предоставям пълното право да замените онова, което аз наричам „ същност" и което единствено прави възможно всяко „съществуване“, с някоя друга, по-убедителна за Вас дума.
Единствено „същественото“ е да почувствувате и да схванете какво искам да кажа, защото то е толкова далеч от всички сфери на мисълта, че никога и при никакви обстоятелства не би могло да се постигне с мисъл, дори ако съответната мисловна форма се търси с помощта на най-релефно очертани мисловни образи.
Не мога обаче да Ви спестя усилията, необходими за да се научите да чувствувате какво искам да кажа в случая, ако искам да Ви предпазя от заблуда по отношение на казаното от мен за „раждането“ на Вашия „жив Бог“ във вечната Ви човешка душа, защото тук става въпрос тъкмо за онази „същност“, която имам предвид и която може да бъде осъзната и от индивидуалния земен човек в най-точно съответствуващата на индивидуалността му форма. Единствено чрез тази „същност“ той може да съществува и във Вечността, и във времето. —
„Отец" може да бъде осъзнат само от Светещите на Прасветлината — сътворени от самия него чрез формата му на проявление, дванадесетте „Отци“, — при това всеки един от Светещите може да го осъзнае само във формата на онзи от дванадесетте Отци, всички тъждествени с Отца, който индивидуално е „заченал“ в Прасловото този индивидуален Светещ. „Живият Бог" обаче, за когото говоря като за единственото практически достъпно за всички земни хора самопроявление на Бога, може да бъде душевно преживян от всеки човек на земята, доколкото сам е съумял да се подготви за онова, което сравнявам с „раждане" на Бога в душата.
Моите книги са написани с единствената цел споменатата тук безусловно необходима подготовка да бъде насочена в правилния път. Но почти всички хора — с крайно редки изключения — са така дълбоко затънали в разсъдъчното си съзнание, че и най-примитивният в интелектуално отношение човек, задоволяващ се с няколко жалки мисли, живее живота си не в неговата реалност, а само „в мисълта“ си, по същия начин убеден, че именно това е истинският му живот, както и най-големият мислител, — ето защо се наложи да покажа къде точно в структурата на вечния субстанциален духовен Живот е мястото на подготовката, която душата трябва да премине, за да стане способна да преживее своя жив Бог. А единственият начин да постигна тази цел беше да опиша всичко включено във вечния Живот на субстанциалния Дух, като нямах право да отмина нищо, което би могло да внесе повече яснота, само защото то не може да бъде преживяно от всекиго. Твърде много трябваше да предложа, за да се решат все пак някои хора на малкото, което моите книги очакват като минимум от всеки човек, до когото достигат.
Приемете моята благословия и се учете все по-ясно да схващате, че при всеки избор на обозначение за духовните неща трябва да се държи сметка за невъзможността действителният духовен Живот да бъде адекватно предаден с думите на речта!