31.21 <<< Двадесет и първо писмо
За числото дванадесет и градския часовник
Представата Ви за „Отца“ — когото не можете да опознаете съзнателно, въпреки че и Вие имате живот от него — като „изживяващо се в дванадесет себеотражения единство” съвсем не е далеч от Действителността. Трябва само да добавите и обхващащото всичките дванадесет „себеотражения“ единство като тринадесети образ, както са имали мъдрия обичай да правят това „зналците“ от древността. Със сигурност може да се твърди, че такъв е случаят с дванадесетте на брой ученици, за които се говори в Евангелието, заедно с Иисус като духовно обхващащ всички тях тринадесети, а с готовност предоставям на археологията да се произнесе дали и „дванадесетте Бога“ на египтяните, гърците и най-ранните обитатели на днешна Италия, както и на по-късните римляни, не следва да се схващат по същия начин. При това, както вече поясних по друг повод в едно предишно писмо, няма никакво значение, че между „дванадесетте Божества“ има и женски образи. Макар да съм признателен и задължен на археологическата наука за някои външни данни, важни наистина за моя духовен опит, аз за жалост не зная дали има достатъчно основания да се предполага, че древните са вярвали и в Божество, което да включва в себе си „дванадесетте Бога“, или да е иманентно с всички тях, а тъкмо от този, тринадесети образ зависи дали култът на „дванадесетте Бога“ може с пълна сигурност да бъде свързан с вечния „Отец“. Що се отнася до „дванадесетте“ ученици на Иисус, всеки от които е посочен по име в стигналите до нас свидетелства, не искам по никой начин да засягам историческата достоверност на тези мъже. Но по такъв особено подчертан начин спокойно биха могли да бъдат посочени както повече, така и по-малко от учениците му, ако авторите не са имали за цел да изтъкнат един паралел с мистерията на Отца, която по времето на Иисус е била позната не само на отделни „зналци“, но и на цели мистерийни общности, от чиито среди по-късно са излезли много от привържениците на учението на Иисус.
Вашият въпрос обаче говори за известна склонност да се отдавате на безплодни разсъждения, от които нямате никаква полза.
Колкото важно за Вас е да стигнете до ясна и вярна представа за Бога, толкова без значение са опитите Ви да изследвате всички възможни интерпретации на новите прозрения, споходили Ви по Вашия път, и свързаните с тях понятия. Когато градският часовник удари „седем“, напълно достатъчно е да осъзнаете това число, отговарящо на съответния час, като при това е напълно безразлично дали на отекващите през равни интервали удари приписвате един или друг, обусловен от всевъзможни телесни фактори ритъм, който може да звучи както: 1-2—3-4—5-6—7, така и: 1-2- 3-4— 5-6- 7, или пък: 1-2-3 — 4-5-6 — 7.
Ако в мозъка Ви изведнъж се появи мисълта, че на определена духовна даденост, за която сте научили от мен, би могло да се даде и друга мисловна формулировка, направете го спокойно, но приемете резултата като нещо съвсем естествено и разбиращо се от само себе си, без да изпадате в някаква „откривателска треска“, защото тя само би нарушила перспективата, помогнала Ви да постигнете яснота по този въпрос. Възможни са толкова много гледни точки, толкова много тълкувания, — и всички те могат да се окажат правилни, стига само да дават ясен, неизопачен образ на онова, което търсещият се опитва да схване!
Единствено резултатът от Вашите усилия оправдава тези усилия, все едно дали ще отключите вратата на шкафа, като стискате с всички сили ключа неподвижен в ключалката и карате двама души да въртят шкафа около оста на ключа, или пък ще изберете малко по-простичкия начин да вкарате ключа в ключалката и да го завъртите, оставяйки шкафа да си стои спокойно на мястото, където е бил поставен. —
Така и мисловното съсредоточаване върху определен, подлежащ на душевно постигане обект съвсем не е задача, надхвърляща силите на отделния човек. Но не бива да започваме, обявявайки война на всички останали мисли, обладан от красивата илюзия, че на опразненото бойно поле ще можете тогава спокойно и несмущавано да се отдадете на така желаната мисъл! Правилно насочената мисловна концентрация — а от нея може да имате доста често нужда и във всекидневния живот — би могла да се сравни с търсенето на определен обект на хоризонта от даден наблюдателен пункт. Докато търси обекта, погледът се плъзга над безброй форми. Тези форми не изчезват, нито пък се възприемат като препятствия от онзи, който търси избрания от него обект. В себе си той носи достатъчно жив и ярък образа в едър план на търсения предмет. Но тъкмо този близък образ му пречи на първо време да намери търсеното, — докато не си даде най-после сметка, че оттук може да очаква да види само далечния образ, и тогава вече много скоро ще го съзре на хоризонта. Ако близкият образ е представлявал, да речем, величествена камбанария, сега далечният и образ е само един тъничък колкото върха на игла силует, стърчащ сред множеството останали форми, но търсещият може вече лесно да спре погледа си върху този стабилен далечен образ или веднага да го намери отново, без изобщо да му пречат многобройните други форми на хоризонта.