Не е трудно да се види ползата от това сравнение.
Който иска да постигне истинска концентрация, трябва преди всичко да има ясна представа в какъв образ може да бъде разпознат от неговия „наблюдателен пункт“ обектът, върху който възнамерява да се съсредоточи. И в света на мислите действуват законите на своеобразна „перспектива“!
След като търсещият си състави представа в каква форма може да бъде разумно фиксиран обектът на концентрацията, той следва да го търси и да го „съзерцава“ мислено именно в тази форма, като всички останали, присъствуващи в него мисли трябва да бъдат просто игнорирани, но не и потискани чрез вътрешна борба, защото тъкмо тогава те ще се активизират и ще направят невъзможно игнорирането им. Странникът, съзрял от наблюдателната си точка търсената от него камбанария, възприема оптически и всичко останало в своето зрително поле, — все едно дали става въпрос за неподвижни или за движещи се форми. Но всичко това почти не достига до съзнанието му, докато локализираният далечен образ му позволява да се съсредоточи вътрешно върху съответствуващата на този образ реалност.
Дано днешното ми писмо отново Ви помогне да преодолеете някои трудности!
Приемете цялата ми благословия!
31.22 <<< Двадесет и второ писмо
За „люспите пред очите“
С радост Ви приветствувам за това, че сте постигнали яснота за себе си, и мога да разбера как Вашето „откритие“ е породило у Вас чувството, че очите Ви най-после са се „отворили“. И днес още намирам за основателни съображенията, подтикнали ме навремето, когато с големи вътрешни задръжки се реших да публикувам „Книга за живия Бог“, да прибягвам понякога към защитно було, но мога също да съпреживея и освобождаващото въздействие върху съзнанието на придобитата пълна сигурност по отношение на онова, което е скрито под такова було от не особено радващи погледи.
Но в същото време чрез това забулване аз съзнателно предоставих на читателя възможността да си представи по свой собствен начин духовната Общност на Светещите на Прасветлината, за да не си помисли, че има пред себе си някакъв мним верски постулат. Но това съвсем не е станало в ущърб на истината, както можете сега сам най-добре да прецените, след като вече сте схванали, че „Главата“, за когото казвам, че не се „ избира ", нито се „назначава", и все пак никой от Общността на Светещите не се съмнява нито за миг кой е той, — е всъщност онзи „Отец” чиито заченати в Духа синове на отреденото ни в структурата на духовния Живот място сме ние, Светещите на Прасветлината. Не се съмнявах, че използваните от мен образи и символи ще бъдат често пъти разбирани погрешно, но никога не бих повярвал, че някой от читателите, за които действително са предназначени моите книги, би могъл да ме разбере превратно, ако не ми се беше наложило сам да се убеждавам многократно в това. Нали и Вие самият казвате, че едва сега сте почувствували как „сякаш люспи са паднали от очите Ви“...
А с такива „люспи“ са покрити, изглежда, още твърде много очи, които вярвах, че са се освободили вече — и че нямат нужда да бъдат тепърва освобождавани — от тях.
Нима е толкова трудно да се изтълкува правилно дълбокият смисъл на това, което съм забулил тъй грижливо само за да го предпазя от нечистите погледи на онези, за които то не е предназначено?! Що се отнася до мен, аз често се изкушавам да посрещна с радостно облекчение някои погрешни тълкувания, защото не би ми било много приятно да бъда разбран от всички. Мой дълг е да разкрия себе си единствено заради способните да се пробудят в Духа! А „предметът" на това себеоткровение превръща задължението ми в едно крайно нежелано бреме. —