Отстъпете! — Назад се дръпнете! —
От всичко, край което усърдно и ревностно се тълпите!
Не за вашата похотливо облизваща се алчност и за пръкналите се от телата ви нечисто вонещи животински души е предназначено то!
Не съм дошъл заради вас — единствените, които не призовавам, — не вие ще ме наречете „свой“!
Това, което нося,
е единствено за пречистените,
за съзнаващите своята вечна душа,
за неопетнените, за трезвите и сдържаните,
за дълго колебалите се търсещи,
които с чисти ръце
поемат всичко,
що вие само — скверните!
*
«Кажи ни: — Кой си ти? Пред нас разкрий се! — Как истински да назовем ний твойта същност?!»
Аз съм лъчът и вечната му светлина! Аз съм словото, което само се изрича!
Аз съм мечът,
но и щитът закрилящ!
Аз съм творецът, но и неговата творба!
Аз съм пръстенът, но и камъкът в него!
Аз съм лозарят,
но и гроздът на лозата!
Аз съм стъблото, но и клонката на него!
Аз съм човек, който знае как да изтръгва искри от вечния лед!
Това, което нося, отначало се дава на собствената кръв, преди от своето да раздам после пръв и на чужди народи, доколкото го приемат. —не вземете ли това, което на вас
като на първи предлагам, то после вие, — повярвайте ми: повелята зная, на нея залагам! — ще трябва надалеч да дирите: бродейки в нощта с плахи и безшумни стъпки... — А днес то само ви намира!
31.02 <<< ПЪРВО ПИСМО
ЗА ДОСТОЯНИЕТО НА ДУШАТА
Пишете, че в „Книга за живия Бог“ намирате много неща, които от дълго време чувствувате като достояние на собствената си душа, макар да не Ви е все още възможно „да изразите с думи“ това свое вътрешно усещане.
Тъй като не давате повече подробности за отделните пасажи от книгата, събудили у Вас чувството, че разпознавате едно преживяно вече усещане, предполагам, че в несъмнено новите за Вас по общото си съдържание и по своето оформление глави сте попаднали все пак на изречения, създали у Вас впечатлението за словесни изложения на нещо, което сте имали вече случай да почувствувате вътрешно и без моята книга.
Ако съм Ви разбрал правилно, става наистина въпрос за „разпознаване“ на неща, притежавани и от Вас, тъй като душата Ви произлиза от същата Праоснова като моята, а в книгите си аз не си поставям друга цел, освен да покажа вечната, абсолютно недосегаема за всякакви преходни мнения и вярвания Действителност, която е изначално достояние на всяка душа, макар по време на земния живот, така силно заглушаван от гласа на физически телесното, съзнанието за това достояние да е до такава степен потиснато, че се превръща в някакво далечно, избледняло, призрачно възпоминание. Погледнато по този начин, Вашето твърдение не ме изненадва ни най-малко. То ми показва само, че отделни мои думи са успели да откроят у Вас недоловимия при нормални обстоятелства по време на земния живот образен спомен на душата достатъчно, за да стане — в точките на съприкосновение — понятен за Вас в словесна форма. Като споделяте какво щастие изпитвате, че с помощта на моите думи можете винаги „когато пожелаете“ да преживеете отново добре познати Ви душевни усещания, с това Вие само потвърждавате дадените тук разяснения, ето защо не бива да се тревожите ни най-малко от „толкова странното, но в действителност благотворно“ чувство на сигурност, постигнато в една вътрешна сфера, която Ви се е струвала съвсем недостъпна досега.