Ето защо не са малко местата, особено в първите издадени от мене книги, в които аз — едва преодолял земното в себе си и едва решил се да се позова на духовната си същност — веднага се опитвах отново да се скрия зад чисто земния си облик. — Възможността за такова „изчезване“ зад временното в мен се дължеше на щастливото обстоятелство, че с думата „Аз“ мога да изразя както земното и тленното в себе си, така и своята извечна субстанциална духовна същност, понеже тази дума служи едновременно и на Вечното в мен, и на всичко, което ми принадлежи само във времето.
С това, разбира се, не Ви издавам някаква тайна, след като поради достатъчно основателни според мен причини се реших да предоставя за публикуване трите неголеми по обем тома, излезли неотдавна и съдържащи поредица от изповеди в ритмична форма, на каквито един земен човек не може да се реши без тежка вътрешна борба, и то само изправен пред лицето на най-съкровените неща.
Но дори в тези изповеди вестителят е склонен да гледа на Вечното в себе си, както и на от веки познатите му неща, все от земната перспектива на временното и тленното в него, ето защо и тук — както преди това на други места — е предоставено на Вас да почувствувате кой всъщност говори във всеки отделен момент, понеже никак не ми се искаше заради вечната си същност да потискам без необходимост усещанията на временното, направило възможно моето себеоткровение.
Душевното преживяване на Вечното се различава съществено в зависимост от това, дали даден земен човек е успял, без да напуска присъщото си местоположение, да се домогне до духовно прозрение чрез медитация и душевна борба, или пък е съпричастен към Вечното в себе си чрез едно — духовно и физически обединено с него вечно Битие, чийто деятел в земния свят е той.
От самото начало много добре съзнавах колко много неща се налага да предпоставям у своите ближни — неща, за които твърде рядко е налице нужната представна способност.
Един носител на вечно съзнание — както и да бъде, наричан той, — който се съединява, дори направо се амалгамира с даден земен човек; с вечната му душа, както и с тленното му тяло, и то по силата на доброволно поето преди невъобразимо дълго време задължение от вечната духовна индивидуалност на този земен човек, — за съвременния европеец всичко това е просто низ от абсурдни бълнувания, които той би донякъде извинил само като резултат от мозъчно заболяване. И не бива дори да му се сърдим за пълното неведение по отношение на свръхвременните неща. Той просто не може иначе!
Нищо чудно, че още повече се радвам, когато срещам толкова много неочаквани изключения, затова и последното Ви писмо, което отново Ви сочи като точно такова щастливо изключение, ми достави и продължава да ми доставя особено голяма радост.
Ако сега, изхождайки от последните си прозрения, решите отново да се захванете с всички мои книги, които до този момент сте се старали да проумеете с разума си и да усвоите душевно, ще Ви се стори, че изобщо не сте чели тези текстове. Толкова различен смисъл ще съзрете в много неща, останали досега неразбираеми за Вас.
Нека бъде с Вас цялата благословия от вечната духовна Светлина, в която живея!
31.23 <<< Двадесет и трето писмо
Колко неравни са всички пред Бога
Наистина границите между онова, което душата на всеки земен човек може да преживее във вечния Дух, и преживяванията, достъпни единствено за Светещия на Прасветлината, невинаги са ясно очертани в моите книги. Дотук сте напълно прав. Едва ли бихте могли обаче да знаете, че този отказ от ясно разграничаване, създаващ впечатление за недостатък, е наложен и обусловен от реално съществуващи дадености, ето защо ми е невъзможно да прокарам по-отчетлива граница.
Не забравяйте, че във всеки земен човек — при цялото му сходство с животното по отношение на тялото и на обречената отново на разпадане „животинска душа“, която не е нищо повече от функционален резултат на това тяло — се изживява и една вечна същност, макар при мнозина тя да си остава цял живот в латентно състояние. Тази вечна „духовна искра“, чиято сфера на проявление е вечната — защото е образувана от вечни душевни сили — душа, заема в структурата на вечния духовен Живот отреденото единствено на нея място, така както и вечният Светещ на Прасветлината заема своето. С действуващия в земно тяло Светещ от неизмеримо дълги времена е съединена една такава духовна искра, а заедно с нея и вечните и душевни сили, така че в крайна сметка животинската душа и физическото тяло също са подложени на индуктивни въздействия от страна на вечния Светещ, чиито временни оръдия те си остават, докато са налице условията за запазване на земния им живот. Пред Светещия на Прасветлината са открити всички възможности за преживяване, присъщи на Живота на вечния Дух, чак до неговите най-вътрешни сфери, тъй като съзнанието му изхожда оттам, но той може да направи съпричастен към своя начин на преживяване, обхващащ в себе си целия духовен Живот, само онзи вечен, индивидуален човешки дух, с когото се е съединил някога във Вечността, защото без него не би имал възможност да оказва духовна помощ на земята. За тази цел хиляди години преди въплъщението на този човешки дух в животинско тяло, предназначено да стане негов носител на земята, Светещият го „приема“ фактически в себе си, позволявайки му да съпреживее всичко, което преживява и самият той. Това вътрешно „приемане“ е духовно закономерна последица от доброволното задължение, поето преди неизказано дълго време от онзи, който от същия момент е бил удостоен да започне една дълбоко тайнствена подготовка. На всички останали вечни духовни искри, претърпели земно въплъщение, Светещите на Светлината могат да помогнат само в едно — да станат суверенни повелители на вечните си душевни сили, за да намерят себе си в съзнанието на душата и да изградят съответствуващата на тяхната индивидуалност душевна форма, с която да се съединят. А тъй като между вечните душевни сили и обусловената от мозъка способност за познание, усещане и преживяване съществуват постоянни индуктивни взаимодействия, въпросното душевно пробуждане може да получи решителен подтик от представния свят на земния човек, както, от друга страна, и влиянията на вечния Дух върху индивидуалната форма на Духа, присъща на вечната духовна искра на човека, са способни постепенно така да проникнат в цялото животинско тяло, че то да се възвиси до земно въплъщение на Духа.