Вашият въпрос, какви изводи от своето духовно напредване трябва да си направите сега и по отношение на външния свят, не бива по никой начин да се смесва със споменатите от Вас в същия контекст възможности, свързани с книгите на моето духовно учение.
Дадените в „Пътят на моите ученици“ разяснения не бива естествено да се тълкуват в смисъл, че смятам за нежелателно читателят да препоръча една или друга моя книга така, както би препоръчал някой роман, направил му впечатление с художествените си достойнства. В посочената книга аз предупреждавам само срещу повече или по-малко натрапващото се „мисионерство“, — срещу самовнушението на читателя, че е уж призван за някаква апостолска мисия.
От друга страна, напълно естествено и проява на елементарната почтеност е да бъде ясно посочен източникът, когато някой привежда цитати от книгите ми, или пък даден пасаж в тях го „подтикне“ да каже на свой ред нещо. В края на краищата аз съм дал формата на вестителствата в моите книги и тази форма е моя духовна собственост, с която не искам да се злоупотребява под благовидния предлог, че ставало въпрос за дадени от Духа напътствия. И не само художествената форма е моя неприкосновена духовна собственост, но и чисто мисловното изложение!
Ала всичко това едва ли има някакво отношение към Вас, тъй като „изводите“, произтичащи от вникването в моите напътствени текстове, са свързани не с книгите, а с практическото Ви поведение във външния живот. Не е толкова трудно да се осъзнае, че от този живот трябва постепенно да бъде отстранено всичко, което е повече или по-малко несъвместимо със съветите и наставленията в моите книги. Лесно е да се разбере и това, че не е достатъчно само да избягвате несъвместимото, а че имате и моралното задължение да обогатявате все повече и повече живота си, като се стремите всичките Ви действия, думи и постъпки да станат носители на положителни стойности, изградени съзнателно и целенасочено в съответствие с дадените от мен съвети! Говорейки за „думи“, не искам естествено да кажа, че моите фрази не бива да слизат от устата Ви! — Онова, което се изисква, е във всичко изречено от Вас да се чувствувате вътрешно отговорен пред моите думи! —
От друга страна, Вие сте свободен винаги, когато смятате за уместно, да споделите, че се стремите да следвате дадените от мен съвети, като посочите и името ми, стига това да става по начин, отговарящ донякъде на достойнството на такова изявление, — да речем така, както учените се обявяват най-естествено за следовници на основоположниците на своите „школи“, тоест за принадлежащи към определена група хора, обединени от общи познавателни цели.
Мисля, че с това бих могъл да завърша днешното си писмо, и се надявам, че в отговора си съм успял да засегна всички аспекти на Вашия въпрос.