Общо взето трябва да се изхожда от това, че камъните — все едно дали става въпрос за скъпоценни кристали или речен чакъл — влизат в числено определени, космически обосновани съотношения със своя носител и главно те обуславят благоприятното или неблагоприятно земно въздействие на тяхното излъчване. Това въздействие може да бъде почти недоловимо, но то може да се прояви и с невероятна сила, пропорционална винаги на силата на изпитваната към камъка симпатия. Разбира се, тук нямам предвид онази „симпатия“, чието по-точно име е алчност.
В случая става въпрос за нещо съвсем различно от действуващото начало при амулетите и талисманите, стига последните да не са същевременно и камъни, тъй като тогава действието им може да се окаже комбинирано. Но ако камъкът няма излъчване, в амулета или талисмана се проявява само волевият заряд, с който предметът е пропит, все едно какви знаци са нанесени върху него и какъв е явният или скритият смисъл на тези знаци или изображения. Всевъзможните знаци и фигури имат стойност единствено като „крепители“ на волевия заряд. Реално значение има само силата на „заряда“, ето защо и най-невзрачният предмет, който майката дарява с цялото си сърце на своя застрашен от опасности син, може да се превърне в незаменим с нищо друго талисман. Но всичко това е достатъчно подробно изяснено в главата „Вяра, талисмани и култови образи", с което отново се връщаме при „Книга за живия Бог“.
Виждате, че тук не става въпрос за нищо зловещо или тревожно и че съвсем не е необходимо човек да се отдава — подобно на изключително редките истински познавачи в тази област — на някакви тайни дирения, ако иска да се възползва от „помагащите планетарни сили“, излъчвани от камъни и метали, от багри и природни форми, или да се радва на закрилата на действителни амулети и талисмани, доколкото те могат да му я предложат. В никой случай обаче не позволявайте сигурният Ви усет да бъде разколебан от някакви, меко казано, съмнителни изчисления! Колкото по-ясно оставяте да говори „гласът" на собственото Ви чувство, без да го обърквате с умозрителни възражения, толкова по-сигурен ще бъдете в правилността на своя избор и на своето поведение при всички случаи от подобно естество.
Приемете в добавка и благословията на вечната Светлина: — нека тя умножава силата Ви там, където „планетарните“ помагащи сили не биха могли да Ви помогнат!
Това, що ти дава планетарната сила, е помощ за тебе
само тук, в деня на планетата! Надмогнеш ли обаче
измамната светлина на този „ден“, ще откриеш във себе си Светлината на вечния Ден!
*
31.27 <<< Двадвсет и седмо писмо
За обезценяването на страданието
Вие сте вече на път да схванете изцяло смисъла на казаното от мен във връзка с „обезценяването на страданието“ и в това отношение едва ли ще Ви попречи Вашето „мечешко здраве“, което така и не Ви е дало възможност да разберете „какво е телесно страдание“. Позволете ми преди всичко да Ви напомня, че говорейки за необходимостта да бъде „обезценено“ страданието, аз съвсем нямах предвид само физически усещаното страдание. Душевно страдание може да сполети и хора, пощадени от почти всички телесни мъки, а най-мъчителното душевно страдание е да страдаш за другите. — Независимо дали думите ми се възприемат като отнасящи се повече до душевното, или повече до физическото страдание, изискването за неговото „обезценяване“ си остава все същото. Това „обезценяване“ се състои преди всичко в лишаване на страданието от големия патос, който му е бил приписван столетия наред, така че вместо да буди презрение и съпротива, страданието се посреща направо с благоговение. Духовната необходимост налага безусловно да изкореним в себе си и в другите колкото глупавите, толкова и демонично-фриволни представи, според които страданието е предписано от Бога средство за възпитание или наказание и които при това не ни оставят никаква възможност да се издигнем до по-високо прозрение, за да осъзнаем какво ужасно разбиране за Бога се крие в тях. Осъзналият се в Бога човек изпитва почти непоносима мъка заради другите, когато вижда какви страхотии се осмеляват да приписват те на „Бога“, в когото вярват, и каква „утеха“ се обещава на клетите изтерзани човеци! Но още по-ужасяващ е многократно наблюдаваният факт, че страдащите приемат подобна утеха, защото тъкмо тук проличава невероятната безпомощност, на която може да разчита такова вярване...