Когато казвам: «Всяко страдание е лъжа!», — аз, като добър познавач на какви ли не страдания, изпитвани от животинската душа и земното тяло, съвсем не отричам голямата, понякога сякаш непоносима мъчителност на страданието, — а само патетично приписваната му от земния човек значимост на възпитателна мярка, наложена от Вечността, защото като продължава да признава такава значимост на страданието, той само умножава за себе си и за другите мъките на тази земя, вместо да впрегне всички земни възможности за тяхното предотвратяване...
Готовността на Светещия на Прасветлината да понася в земночовешкото си въплъщение земни страдания не е от такъв характер, тъй като тя е равносилна на доброволна „дан“ на „Княза на тъмнината“, в чиято сфера е проникнал — нарушавайки законите на мрака — Светещият. Всяко страдание трябва да бъде разобличено като коренящо се в животинската природа зло, чието принудително изтърпяване представлява чисто закономерна принуда, която няма абсолютно нищо общо с някакъв „възпитателен“, Божи „промисъл“, а трябва, напротив, да мобилизира всички сили на човека, способни да облекчат или да премахнат страданието. —
Обстоятелството, че вярващият намира „утеха“ в представата за страданието като Божие наказание, наложено му с възпитателна цел, е причинило повече предотвратими страдания на тази земя от цялата животинско-човешка злост! — И то просто поради закономерното протичане на предизвиканите от подобна вяра процеси в невидимата част на физическия свят!
Тук именно се подвизават онези „мъчители“, за които вече говорих на стр. 101 от новото издание на „Книга за Царственото изкуство "!
Става въпрос за органични по своята природа интелигентни същества от невидимия физически свят, у които всяко страдание, изпитвано в кое да е видимо, физически осезаемо тяло и в съществуващата по време на земния му живот животинска душа, породена от функциите на това тяло, събужда някакво необуздано сладострастие, ето защо тези вампироподобни лемури използват в присъщата им сфера на действие цялата си, съвсем немалка сила, за да предизвикват, поддържат и усилват до максимална степен страданията на животните и хората, — като не пренебрегват дори и онова, което е аналог на страданието при растенията.
Постоянното признаване на страданието като уж „божествена“ орис прави илюзорна всяка съпротива на онези защитни сили, които, заложени в невидимата физическа природа на земния човек, биха могли да се противопоставят на заробващите пристъпи на тези невидими мъчители. Клетият, нищо неподозиращ човек им отваря сам всички пътища към умножаване на страданието в неговата жизнена сфера, докато животното, инстинктивно бранещо се срещу всеки причинител на неприятни усещания, се стреми поне да избегне заплашващата го болка...
Обезценяването на страданието е наистина наложително и всеки трябва да съдействува за това, след като осъзнае вътрешно от какво съдбоносно значение за самия него и за неговите ближни е да подложи на дълбока промяна представите си по този въпрос.
Вие също сте призван да окажете такова съдействие!
Нека Ви озари Светлината на Вечността!
31.28 <<< Двадесет и осмо писмо
За благославянето и благословията
Досега и аз често съм Ви изпращал „пожеланията“ си да бъдете благословен, но тъй като добре познавам действителния процес, означен с тези думи, с готовност потвърждавам, че Вашето чувство, според което истинската благословия трябва да е нещо „много по-конкретно" от едно добронамерено пожелание, съвсем не Ви е излъгало. Употребявал съм и продължавам да употребявам този конвенционален израз единствено като означение на реалния процес, който трябва да е налице, за да може да се говори за истинско и правомерно благославяне, а не просто за едно пожелание даден човек да получи благословия, какъвто е и най-общият смисъл на израза. Който е наистина способен да благославя — а в своето земно проявление аз имам тази способност по силата на най-съкровеното си духовно Битие, — трябва да помни активно тази своя способност дори когато предпочита да прибегне до едно конвенционално благопожелание, за да скрие от външния свят голямата вътрешна тържественост, без която истинската благословия е невъзможна. Повод за това дава така често срещаното в западния свят неведение относно възможността за духовно-субстанциално благославяне. — Аз лично имах и други причини, които дълго време ме караха само в особени случаи да заявявам изрично, че е осъществен реален процес на благославяне из вечната субстанциална духовна Светлина. Едно изречение, където по един или друг начин се споменава за благославянето, не би могло естествено да се превърне за мен в лишен от съдържание реторичен похват, тъй като твърде добре съзнавам „природата“ на поверената ми вечна субстанция на благословията и нейното действие. Когато в края на моите писма стигнете до думи на благословия, може да бъдете напълно сигурен, че всеки път е бил реално осъществен актът на благославяне по отношение на „легитимния“ получател на писмото и че тази благословия ще се излива отново върху него при всяко препрочитане, дори да са изминали десетки години от получаването на писмото, стига, разбира се, думите ми да бъдат живо възприети от читателя в неговите най-съкровени дълбини. А тъй като съм Ви благославял и продължавам да Ви благославям не поради някакви особени, коренящи се във Вашата личност причини, а винаги във връзка с моите думи като човек, който възприема дълбоко в себе си тези думи, реално „излъчената“ благословия ще стигне и до всеки друг, комуто бихте дали да прочете писмата ми, стига само да е достатъчно открит, за да може да я получи... Излагам тук тези сухи, подлежащи на трезва преценка факти, за да бъдете осведомен, доколкото е възможно, за естеството на тази многократно повтаряща се благословия.