Вие сте на съвсем прав път и когато заявявате, че сам чувствувате колко много се нуждаете все още от моите думи и че тъкмо в тези думи сте намерили истинските „ключове" от съкровищницата, криеща Вашето душевно богатство.
Радвам се също да чуя от Вас, че умеете да си служите с тези ключове.
Не бива наистина да очаквате редовна размяна на писма между нас. Би трябвало да притежавам способността да се раздвоявам до безкрайност, за да мога да отговоря дори на съвсем малка част от изпращаните ми писма. Не „скъпоценното ми време“, споменавано за жалост до втръсване в много писма, ми пречи да напиша всички отговори, които от все сърце бих дал, а отредените ми земни сили, отдавна вече претоварени отвъд всяка допустима мяра.
Но ако във Вашите бъдещи известия, които изрично Ви моля да ми изпращате, открия някаква спъваща пътя Ви напред заблуда, ще направя все пак всичко възможно, за да не Ви оставя без добър съвет.
Небето да Ви благослови!
31.03 <<< второ писмо
ЗА НЯКОЙ ИЗЛИШНИ ОПАСЕНИЯ
Нашата способност да преживяваме душевното е ограничена от известни трудности на възприемането, които — по аналогия с отслабването на физическите ни способности — могат да бъдат наречени „признаци на умора“. Описаното в последното Ви писмо състояние представлява точно такова проявление на умора.
В началната си радост от първата среща със словесни описания на някои познати Вам душевни преживявания Вие очевидно сте отминали временно без внимание всичко останало в моята книга и не сте се занимавали по-нататък с онова, което Ви е било непознато. Вълнението Ви от онези мои думи, които сте почувствували като „точно описание“ на познати за Вас душевни преживявания, е било, както сам казвате, „изключително силно и продължително“. Никой човек обаче не е в състояние да поддържа непрекъснато и с неотслабваща сила подобно състояние на душевна възбуда. По природна необходимост и за щастие на нашия физически организъм и най-силното душевно вълнение неизбежно отзвучава, но Вие сте решили да се противопоставите на тази закономерност, вярвайки, че непрекъснатото препрочитане на изреченията, предизвикали такъв жив отзвук у Вас, не може да не доведе до все ново и ново чувство на щастие, породено от потвърждаването на собствените Ви душевни преживявания. Явно не Ви е дошло на ум, че така само все повече се преуморявате, и тъкмо в подобно състояние на преумора пред Вас изведнъж са изпъкнали онези думи, които имат за предмет напълно непознати все още за Вас неща. Ала това съвсем не е „тревожно“, Нито „будещо опасения“, както пишете в писмото си до мен!
Вие просто сте започнали да си давате сметка, че при първото Ви вглъбяване в описания на познати Вам неща от вниманието Ви се е изплъзнало все още непознатото, тъй като при четенето Вие неволно сте го отминали.
Нещо подобно ще ви се случва обаче всеки път, когато препрочитате някоя от моите книги, дори да сте убеден, че знаете едва ли не наизуст съдържанието на отново взетия в ръка том. Макар да сте смятали съдържанието му за добре познато, Вие не без учудване ще установите, че при поредния прочит неизменно откривате ново съдържание!
Тези книги не могат да бъдат „изчетени докрай“, защото тяхното съдържание е израз на всички изобщо възможни комбинации от състояния на душевна осъзнатост и защото при всяко ново четене читателят с различно възприемчив към душевното.
Нямате прочее никакви основания да се съмнявате във възможността да разширявате и задълбочавате своята способност за душевни преживявания. Нужно е само да се въоръжите със същото търпение, каквото се очаква от всеки, който иска да овладее един музикален инструмент или да си служи свободно с някой чужд език.
Изглежда, сте надценили познанията си за онова, което ние, хората, можем да преживеем в душата си, и сега се налага да стигнете до прозрението, че възможните душевни преживявания са несравнимо повече, отколкото сте предполагали досега.
Ако сегашните Ви съмнения във Вашата способност да преживявате душевното Ви предпазват занапред от подобно, тъй съдбоносно надценяване на онова, което според Вас сте преживели в душата си, днешното Ви разочарование е най-добрият предвестник, че един ден — дори този ден да е по-далечен, отколкото би Ви се искало — ще се озовете пробуден в царството на душата. Въоръжете се с ново мъжество и не забравяйте, че е нужна голяма всеотдайност, за да постигнете целта си!