Много хубави обяснения давате за постигнатата от Вас сигурност на преживяванията си във Вечното и тя за сетен път Ви е потвърдила, че е абсолютно невъзможно да бъде възприета със земните сетива душата на един умрял за земята човек, понеже, както вече сам сте разбрали, всички жизнени изяви на лишените от земно тяло лежат извън сферата на действие на земнотелесните сетива. Но и Вашето осъзнаване във Вечното, правещо сега първите си крачки към набиране на практически опит, е много далеч от всичко, което е достъпно за животинската душа и физическите сетива. Тъкмо затова се налага да се върна отново към предпазливото предупреждение, отправено в края на последното ми писмо, и да Ви помоля — в стремежа си да постигнете по-голяма яснота на изложението — да потискате, доколкото Ви е възможно, своя импулс към подвеждане на духовно преживяното под категориите на земния опит. Мога да разбера какво искате да кажете и от най-беглото загатване от Ваша страна. Преживяното във Вечността не може да бъде „преведено“ на език, годен само за изразяване на преживявания във времето дори ако съответният земночовешки език бъде обогатен с хиляди и хиляди нови думи и понятия. Нашите земни езици са възникнали във времето и служат за обозначаване на временното, затова е невъзможно да бъдат използвани за адекватно изразяване на абсолютно несъизмеримия с тях начин, по който се осъзнава Вечното. Упорито повтаряните опити невъзможното да се направи „все пак“ някак си възможно могат обаче да доведат до парализиране на духовните Ви сетива, преди да са се развили достатъчно, за да Ви покажат колко опасен е стремежът Ви към по-ясен земен изказ на духовните Ви преживявания. Желанието Ви да изразите с думи на обусловения от мозъка език тези тъй силни вътрешни преживявания е напълно разбираемо, но то може да се окаже гибелно за Вас, а аз държа на всяка цена да Ви предпазя от подобна заплаха.
И не се впускайте в разговори със самия себе си, мислейки си, че говорите с Бога! Бог ще „заговори“ във Вас едва тогава, когато съумеете да запазите абсолютна вътрешна тишина. Бог „чува“ само онова, което му казва Вашето мълчание. — Освен това Бог няма никога да „заговори“ във Вас с думите на някой земен език!
Приемете цялата благословия, от която се нуждаете, и вървете радостно и уверено, но все пак внимателно, по открилия се съвсем неотдавна пред Вас път!
Бог не може да „даде” повече, отколкото „ взема ”, защото мярката на неговата щедрост се определя от това, което дареният дарява с радост.
Дареният обича всеки дар, с който неговият Бог ощастливява осъзнатото му преживяване!
*
31.31 <<< ПОСЛЕСЛОВ
< Аз строго се възпирам да съдя за нещата,
на мен и мойто право неподвластни тука, на земята.
Но всички празноглавци и лекомислени човешки твари, аз сигурен съм,
не ще избегнат везната...
Ще трябва всеки сам след време на безпощадната везна да се разкрие
докрай пред всички в деня на своя себесъд! >
Възможно е, разбира се, към тези писма да се прибавят още много други и не е изключено настоящият цикъл да бъде последван някой ден от втори. Засега обаче даденото тук е достатъчно! Ако то успее да събуди у читателя, за когото е предназначено, желанието да получи допълнително насърчение в същата форма за собственото си вътрешно развитие, това би съответствувало повече на задачата на тази книга, отколкото ако съдържанието и беше станало тъй обемисто, че неизбежно би затруднило живата прегледност на цялото. В малката брошура „За себе си" бе отново изтъкнато с безспорни и многобройни доказателства, че яснотата, която могат да предложат думите, зависи не от броя на страниците на едно послание, а от възможността то да бъде вътрешно обгърнато с един поглед.
В оформените като писма глави на настоящата книга нарочно не споменах нищо за обусловеното от моето вечно Битие словесно самопроявление чрез трите срички „Вo Yin Ra“, които за много хора, повърхностно докоснали се до моите напътствени текстове, все още си остават „псевдоним“ и предмет на упорито поддържано превратно тълкуване. . . При подреждането на писмата имах за ръководна нишка определена последователност на развитието, позната ми във всичките и разновидности от голям брой отделни случаи, но при всички тях търсещият, дълго преди да се обърне към мен за първи път, беше вече надраснал конвенционалната обвързаност, задържаща другите на твърде ниско разположени гледни точки, откъдето могат да се получат само гротескните карикатури на „жабешката“ перспектива. Ето защо избраната от мен вътрешна връзка не ми позволи да възпроизведа тук някое от малкото писма, които преди много години ми се налагаше да пиша от време на време и по повод на тъждествените с моята същност три срички и техните букви „носители“. Но да не запълня в края на книгата съзнателно допуснатата от мен празнота в нея, би било трудно простим пропуск. От друга страна, няма причини да запазя писмовната форма за това, което имам да кажа по този повод, макар че тук няма да се обсъжда нищо повече освен изложеното вече в споменатите малобройни писма.