Непрекъснато ми се налага да констатирам, че необичайните по своя вид и звуков еквивалент букви в сричковата формула, отговаряща на моето вечно духовно Битие, обикновено се смятат за „чуждоземни“.
Но това уж „ индийско " име, за каквото го вземат някои, не отговаря на никакъв езиков канон за образуване на индийските имена, ако допуснем, че такъв е бил вложеният в трите срички замисъл. В него няма и нищо китайско. Моля за извинение индолозите и ориенталистите, че изобщо споменавам нещо толкова очевидно, но съм принуден за жалост да го сторя!
Ако намерението ми беше да си избера „псевдоним“, само един не съвсем нормален човек би пожелал да изведе измисленото име от езикови области, нямащи абсолютно никаква връзка с моето добре известно източнофранконско потекло от селяни лозари, лесничеи и занаятчии, нито с външните ми, никога нескривани житейски пътища! А ако на някой авантюристично настроен особняк, живял години наред забравен от своите близки в Азия, хрумнеше романтичната идея да се скрие зад екзотичен псевдоним, той би трябвало да е загубил всякаква връзка с действителността, ако си въобразява, че подобен маскарад може да бъде сериозно приет днес от разумните хора в Европа. Всичко написано от мен е предназначено единствено и изключително за хора, за които един европеец, криещ се зад азиатски псевдоним, е приемлив само в местата за забава и развлечение: — при ловките майстори на необикновените изкуства или на физическата сила и дръзновение. Така аз самият чувствувам тези неща, а по себе си мога да съдя и за другите. Освен това не съм публикувал нито един ред в името на еквивалентната на моята вечна същност сричкова формула — или на буквите „носители“ в неяг — без да съм наясно, че немалко близки до мен хора си дават много добре сметка за духовните обстоятелства, задължаващи ме да не приписвам на гражданското си фамилно име нещо, което не му е свойствено. Никога обаче не съм имал ни най-малко основание да прибягвам до „псевдоним", а и някои обстоятелства в моя живот се стекоха така, че дълго преди да ми се беше наложило сам да публикувам книги, бях вече получил достатъчно впечатления от начина, по който издатели и редактори си съставят преценка за един автор, затова — дори ако бях сметнал за нужно да си избера „псевдоним“ — много добре разбирах колко погрешно е той да се заема от азиатските езици.
Всички трезво мислещи хора от цял свят с право се въздържат от всякакъв глупав маскарад, който само един жалък и безразсъден човек би могъл да използва за привличане на вниманието към себе си и своята кауза.
В една брошура на издателството, излязла преди доста време, дадох следните по смисъл разяснения във връзка с трите срички „Вo Yin Ra“: — че тук не става въпрос за три „думи“, чието „значение“ би могло да разкрие някаква тайна, макар като срички те да отговарят на определени корени от древни езици, и че тези седем букви образуват „името“, еквивалентно на моето субстанциално прадуховно Битие, защото техните звукови и графични стойности отговарят на вечната ми духовна същност така, както определена, означена с букви, група от ноти отговаря на даден акорд. (Буквата „Y“ в „Yin“ следва да се изговаря като немския звук „и“, сроден на старовисоконемското „Win“, и не може да бъде заместена с „J“. Ударенията над „о“ и „а“ са знаци за удължение.)
Във вечната си същност аз винаги съм се съзнавал в онова, което е изразено с формулата на трите срички Во Yin Ra, но трябваше да мине време, за да стане то достъпно и за мозъчното ми съзнание. По този повод в същата брошура посочих с няколко думи как с помощта на моя духовен наставник стигнах до понятия за същността на истинското „име“, съвършено различни от общоприетите тук, на земята. Разказах накратко, че в резултат на душевното си възпитание осъзнах тайнствените пътища, водещи от едно „име“ към друго, ново „име“, и че определени букви в тези „имена“ действуват като духовни „антени“, чрез които невидимо насочваният по този начин ученик непрекъснато получава духовна помощ. Споделих също така, че в течение на своето ръководено от Духа обучение аз самият носих няколко такива „имена“, които трябваше все отново да преодолявам, учейки се да надмогвам себе си, преди да стана и в тленния си земен облик истински достоен пред Духа за своето извечно име, доколкото позволяваше постепенното външно развитие на моята природа.