Понеже сам отдръпна се от себе си без мяра и в сънища измамни изгуби свойта вяра,изплъзна ти се нишката, свързваща те с Бога: на заблуда жертва стана и чезнеш в изнемога.
Притиснат вътрешно, тогава Бог ти призова, — В неволя, угнетен, пред стъпала се озова, които — в теб самия — към Бога сочат брод: сред дим и мрак нагоре, към нов за теб Живот!
31.04 <<< Трето писмо
ЗА НЕОБХОДИМОТО СЕБЕУПОВАНИЕ
Във всичко имате право да се съмнявате — също и в мен, — само не във възможността да се пробудите един ден в Светлината на душата! В последното Ви писмо обаче няма нито едно изречение, което да не е продиктувано от подобно съмнение, а то е пречка за всяко душевно преживяване.
Може би сте прав, като ми пишете, че — противно на последното ми изявление —Вие сте се почувствували „надценен“ от мен. Но онова, което Ви соча в далечината като постижимо за Вас, няма да стане по-малко постижимо, колкото и да бъде надценявана личностна Ви!
Когато напреднете един ден достатъчно, за да стигнете до посочената от мене цел, няма, разбира се, да Ви „надценявам“ вече, ако днес изобщо може да се говори за някакво надценяване. Но сегашният Ви тъй настоятелно проявен стремеж да омаловажавате себе си е само реакция на по-раншното Ви прекомерно акцентиране на душевното пред Вашето собствено съзнание. Просто връщане на махалото в обратната посока!
Трябва преди всичко да се успокоите и да намерите собственото си равновесно състояние!
Може би ще разсея опасенията Ви, че съм Ви дал надежда за постигане на преследваната от Вас цел само защото самият аз съм Ви „надценил“, ако в отговор Ви разкрия, че у Вас съзирам първоначално присъщата на всички душевно търсещи склонност да си отдават прекомерно значение. — както на самите себе си така и на чуждото мнение!
А това вече е, образно казано, нещо като психофизическо детско заболяване, даващо поводи за безпокойство само ако не отзвучи в обозримо бъдеще.
Днес Вие се намирате в самото начало на един път, чиято цел бихте могли наистина да си представите мисловно, но за действителната и същност можете само да се догаждате. Вашият път е във Вас самия и единствено в самия себе си ще стигнете един ден и до душевната цел на този път. В самия Вас обаче са и всички онези горски езерца, блата и локви, в които с такова удоволствие сте се оглеждали досега.
Сигурно разбирате какво искам да кажа, въпреки че нарочно не назовавам същността на подобни „отражения“ със специалните термини на психологията. Ще трябва постепенно да стигнете до окончателен отказ от това себесъзерцание и от склонността си да се любувате на собствения си образ, ако не искате по пътя към самия себе си да изгубите от очи целта.
Вие сте си все същият, все едно дали Ви харесва или не самоотразеният Ви образ! Всеки вътрешно възприет от Вас отразен образ на дадено състояние на съзнанието Ви води обаче до застояване на тъкмо онова място, което трябва да сте готов да напуснете, ако искате да вървите напред. —
За какъв минавате пред самия себе си и в очите на другите тук, в земния живот: — какъв пост заемате и колко важен е този пост, — дали трябва да давате нареждания, или да ги изпълнявате, и хиляди други важни за земята неща, с които се чувствувате обвързан, или пък просто не Ви се иска да бъдете освободен от тях, - всичко това са неща между люлката и гроба. — Докато онова, което чака да бъде потърсено и намерено от Вас във Вашата душа, е вечно и остава недосегаемо от тъй важните за Вас от земна гледна точка неща.
Стремете се спокойно към онова, на което отдавате висока земна стойност в земното си съществувание, ала не пренебрегвайте заради него Вечното в себе си!
Земното Ви тяло е само работилницата, в която можете да придадете форма на Вечното в себе си. — То Ви предлага необходимото за Вашето себеизграждане сечиво, но единствен Вие самият си създавате с негова помощ — формата!