Така или иначе за читателя остава в сила изискването да си представя написаното като изречено на глас, ако не иска сам да се лиши от най-същественото и съкровеното, което могат да му дадат прочетените изречения.
С това сякаш се изчерпват първите поискани от Вас обяснения, които смятам, че Ви дължа, след като зная вече за решението Ви да посвещавате всеки ден по един спокоен час на задълбочено, макар и на първо време по-скоро умозрително, изучаване на моите напътствени текстове.
Колкото до последователността при тяхното изучаване, бих предпочел да Ви предоставя пълна свобода, макар че би ми се искало да сте прочели вече някои неща, преди да пристъпите към други, предполагащи известна яснота по отношение на определени представи. Съветвам Ви обаче всекй път, когато завършите една книга и посегнете към друга, да изберете само такава, която още при първото прелистване веднага ще породи силен отзвук у Вас. А ако Ви е трудно да продължите четенето, оставете по-добре тази книга за по-късно и си изберете засега някоя друга, в която имате чувството, че по-лесно ще навлезете.
Моята благословия е винаги с Вас!
31.06 <<< Пето писмо
ЗА НЕОБХОДИМОСТТА ДА СЕ САМОРАЗКРИВАМ
Няма защо да се извинявате, че сте намерили възможност да ми пишете отново едва сега, след четири месеца.
Знам, разбира се, за Вашата непрестанна и усилена професионална заетост, но и независимо от нея можех да предположа, че ще се обърнете с въпроси към мен само ако след обстойно проучване на текста Ви се е сторило невъзможно да стигнете сам до правилния отговор, а за такова проучване е нужно време! Когато някой е принуден да работи непрекъснато и без никакво ограничение на работните часове, далеч надхвърляйки всичките си резерви от сили, за да може да се справи поне с най-неотложните си задължения — какъвто е случаят с мен, — един период от четири месеца може понякога така да се свие, че да му се стори едва ли не като четири дни.
Разбирам, че е трябвало да добиете първо „общ поглед“ върху книгите и техните отделни глави, преди да се заемете с разработване на съответните текстове, но не мога да скрия учудването си, че сте успели да получите такава обща представа в сравнително краткия срок от четири месеца, през който сте имали да вършите и достатъчно друга работа. Досегашните Ви изказвания потвърждават този успех!
Много сполучлива е била идеята Ви да прегледате книгите и брошурите в последователността на публикуването им и с голяма радост научих, че по-късните открития са Ви помогнали до прозрете непринудено толкова много неща, които още в „Книга за живия Бог“ са Ви изглеждали постижими единствено по този начин. За сигурна и изострена чувствителност говори и фактът, че в тази първа книга и в някои от следващите Вие сте доловили между редовете — а и в самия текст — вътрешната борба като дан, която трябваше да заплащам всеки път, когато бях принуден да разкривам себе си пред света. Тъкмо затова отначало давах, и то винаги неохотно, само съвсем общи сведения, които успяваха така или иначе да скрият повече, отколкото бяха принудени да разкрият. Но и днес дори, аз скривам повече от онова, което ми е възможно и поносимо да разкрия, доколкото другите сами не го долавят ясно и недвусмислено.
Подпомогнат от тази тънка чувствителност, с течение на времето Вие ще се натъквате и на немалко други недвусмислени себеразкрития в моите напътствени текстове, които бях наистина принуден да правя, но които скривах под плътна обвивка за незнаещите какво да сторят с тях. Признавам, че понякога изпитвах потайна радост, когато успявах така да изпълня дълга си да се саморазкрия, че само малцина истински призвани да са в състояние да открият онова, което винаги е оставало скрито за непризваните, въпреки че самата форма на обвивката съвсем не е лишена от стойност, нито пък би могла да предизвика душевен смут. Това е всичко друго, но не и игра на криеница! То е по-скоро защита, която трябваше сам да си изградя: защита срещу глупави инсинуации и гротескно неразбиране.
Сигурно ще приемете подбудите ми за достатъчно основателни, ако не забравяте, че моята вечна, недосегаема от никакво земно влияние същност ми е добре позната в резултат на абсолютно ясно вътрешно преживяване като свръхвременна, но тя съвсем не е нещо свръхестествено за мен, защото, изхождайки от Вечното в себе си, винаги съм осъзнавал нейното духовно естество като свое собствено. Един ограничен във времето проблем възникна едва след като ми се роди земночовешко тяло и така се появи поставящата в известен смисъл непосилни изисквания към всяка воля за човешко себеизживяване необходимост да се идентифицирам в своето земночовешко съзнание със себе си, вечния. Съвсем естествено е — този път в земния смисъл на думата, — че, за да бъде окончателно изпълнено това изискване в земното, нужни бяха дълги десетилетия и че съпротивата на волята за човешко себеизживяване непрекъснато ограничаваше възможността за.такова неограничено идентифициране. С едно упорито своенравие, водещо понякога до грубо-комични ситуации, волята да се изживеем като земни човеци се съпротивлява неизменно срещу превземането на подхранващия я човек от една свръхземна същност, за която не знае отнапред, дали няма да и отнеме всяка възможност за осъществяване.