Не предполагах, че толкова скоро между нас ще стане дума за тези неща, но Вашето умение да си помагате сам и по възможност без да задавате особени въпроси налага от самото начало да погледнете в очите някои факти, с които други търсещи се сблъскват често пъти твърде остро в хода на душевното си развитие.
Имам чувството, че по следвания от Вас път Вие ще се нуждаете не толкова от „помощ“, колкото от утвърждение, и че дори то не Ви е чак толкова необходимо.
Вътрешната, чисто духовна помощ е осезаемо близо до Вас.
Тези, които още хранят самонадеяни мечти, в действителност не са онези, които търсеното ще открият! Само тези, които дълбоко в себе си самите себе си заравят, ще постигнат в себе си така жадуваните дарове...
31.07 <<< Шесто писмо
На какво трябва да се сложи край.
Сам се учудвате сега, колко убеден сте били до неотдавна в необходимостта да задавате толкова много „въпроси“ във връзка с текста, докато днес думите от моите книги стават „от ден на ден по-разбираеми“ за Вас и аз мога само да поздравя такова живо вникване в тях. Но не защото по този начин ми спестявате труда да Ви давам обяснения, а преди всичко заради самия Вас. --
Единствено онова, на което сам сте съумели да си отговорите, е намерило своя истински отговор за Вас! От друга страна, всеки отговор, дошъл отвън, може — в най-добрия случай — да укаже посоката, в която трябва да се търси желаното от Вас решение на даден въпрос, но дори тогава единствено от Вас зависи да стигнете сам до своя собствен отговор. Всеки отговор, дошъл отвън, ако не сте го усвоили истински, поражда потиснатост и извиква нови объркващи въпроси, от които няма никаква полза.
Все по-ясно ще си давате сметка, че действително всички въпроси, отнасящи се до вечната духовна същност на човека, са получили в моите книги отговори дотолкова, доколкото мозъкът е способен да ги разбере. Те обаче дават ясно указание винаги само за посоката, която душата трябва да следва, ако иска да си отговори сама на занимаващите я въпроси. Всеки честен пред себе си читател много скоро ще разбере дали даден пасаж от моите напътствени текстове се отнася до него и неговата индивидуална ситуация, или не, макар да не може естествено да очаква, че ще намери в моите думи изброени всички възможни отсенки на преживяването, чиито елементи разглеждам.
Съвсем съзнателно се въздържам от обичайните определения, изведени от философски и теологически възгледи, тъй като в моето учение става въпрос за преживяване на Действителността, която започва тъкмо там, където свършват философиите и теологиите, създадени от търсещия човешки дух на земята като мисловни пътища към вечния Дух. Ако свързаните с определена философия или теология хора искат да извлекат полза от учението ми, това може да стане едва след като надраснат самите себе си, а следователно и вярата си, че в своята обвързаност те притежават „истината“ за Действителността.
Това не е обикновено твърдение, имащо нужда да бъде тепърва доказвано, —тук аз ви давам необходимите предварителни сведения за едно фактическо положение, с което неизбежно се сблъсква всеки сериозно занимаващ се с моите книги търсещ. Човек трябва да е веднъж завинаги приключил с философските и богословските си открития, за да може да намери пътя към вечната Действителност, по който ще стигне до целта толкова по-скоро, колкото по-малко е обременен с измислени неща.