Сигурно още при първия преглед на книгите ми сте се убедили с каква търпимост се отнасям към всяко религиозно или постигнато чрез мисъл човешко мнение, стига то да е наистина в съгласие, пък макар и в преносен смисъл, с вечната духовна Действителност.
Тази търпимост не бива обаче да подвежда към погрешното предположение, че според мен философското и богословското мислене би могло също да ни отведе до вечната Действителност! Аз просто проявявам разбиране и зачитане към подобна човешка дейност единствено заради нейните чисти сами по себе си подбуди и уважавам малкото частични истини, за вечно Действителното, които могат да се постигнат, или вече са постигнати, по този начин.
Ала единственият път, който води до „вечната“ по всяко време Действителност, е път на ставането, — а не просто на познанието, — и тъкмо за да бъде очертан възможно най-ясно този път, е написано всичко онова, което съм написал.
Бъдете благословен във Вашето започнало вече странствуване по този път!
31.08 <<< Седмо писмо
Питате ме дали и от други читатели на моите книги не съм вече чувал нещо подобно на онова, на което е посветена основната част от последното Ви, тъй съдържателно писмо, но отговорът на този въпрос се намира в същата глава, която цитирате. Всъщност този отговор е в самото начало на втората страница от главата „Божията хижа сред човеците" в „Книга за живия Бог“, докато текстът, на който се позовавате, се намира по-нататък.
Но тъй като подчертавате, че от най-ранна възраст сте имали „твърдата увереност“ в съществуването на един „абсолютно непознат за света, дълбоко скрит кръг от разнасящи благодат мъже“ и че сте се чувствували „някак свързан“ с тях, длъжен съм да Ви кажа, че съобщения за подобна „увереност“ в различни степени започнах да получавам едва след като вече бе излязла „Книга за живия Бог“. Тогава обаче те започнаха да пристигат твърде често, и то от хора, нямащи особено предразположение към фантасмагорични бълнувания наяве. С преживяната от Вас „увереност“ Вие се намирате в добро и твърде престижно общество.
Що се отнася до онова място на земята, където предполагате, че се намира свързаният по някакъв начин с Вас, благотворно въздействуващ кръг, не сте толкова далеч от реалните дадености, колкото някои други, които са ми признавали, че според тях седалището на усещания с такава сигурност кръг се намирало в един „арменски манастир в Кавказ“, на някакъв тихоокеански остров или дори в сърцето на някоя от огромните световни метрополии. Вашият „замък“, издигащ се на много висока планина „сред сняг и лед“, е представа, породена като че ли от мисловното транспониране на определени пространствени образи, много добре познати на всички принадлежащи към въпросния кръг, които знаят за Храм, скрит на едно особено важно място на нашата планета и достъпен само за своите... Разположеното там светилище може обаче да се възприеме само от хора, чиито духовни сетива са способни да долавят ясно и будно форми от духовна субстанция. Със земнотелесните сетива, напротив, на същото това място могат да се видят единствено земноматериални и измамни неща, — дори фотоапаратите с най-съвършена оптика не могат да запечатат и на най-чувствителния филм нищо повече от един земен, илюзорен образ. До пространствено фиксираната конструкция, издигната от кристално ясна, вечна духовна субстанция на това място на земята, нямат достъп в земно-животинското си тяло дори и живеещите е непосредствена географска близост членове на малобройния кръг, усещан с такава сигурност от Вас. Всеки, който бива допуснат тук, идва в самосътворения си духовнопространствен образ, отговарящ на неговата същност много повече от земното му тяло и неподвластен на нито едно от ограниченията, спъващи външната материя. В този реално съществуващ Храм на Вечността на нашата земя не се отслужват култови обреди, нито се четат поучителни проповеди. Събиращите се тук истински, ръкоположени от вечния Дух Първосвещеници се извисяват на това място в едно — неосъществимо по силата на определени духовно субстанциални условия на никое друго място на земята — съвършено преображение до абсолютно единение с Отца: — до една абсолютна „Unio mystica“, каквато никой „мистик“ не може дори да си представи, и в това просветлено от вечната Любов състояние изпращат потоци на благословение към способните да ги възприемат човеци по цялата земя, които единствено оттук могат да бъдат достигнати по такъв начин, че да са в състояние действително да приемат онова, за което са се подготвили в себе си.