Метаболизъм в най-чиста форма.
Усвояваме това, което можем да асимилираме и употребим. Останалото отделяме. Гениално!
Добре е да се поучим от храносмилателната си система; да се поучим от собствения си организъм.
Отговорът винаги е в самите нас: за да го открием, трябва само да поискаме да го потърсим.
Писмо 13.
Клаудия,
След като запечатах плика и изпратих предишното писмо, у мен се появи чувството, че съм бил неясен и хаотичен.
Осъзнавам, че това чувство се дължи на огромното значение, което имат за мен въпросите за критиката и скритата проекция.
Много бих искал да съм бил ясен, прозрачен, последователен — и още докато пиша това, се разгневявам на желанието си да бъда последователен.
— Какво се опитваш да докажеш с последователността си?
— Не знам. Мисля, че искам Клаудия да осъзнае собствените си механизми на проекция.
— Теб какво те засяга това? Кой си ти, че да искаш тя да осъзнае каквото и да било?
— Обичам я и затова искам най-доброто за нея.
— Най-доброто за нея е собствената й свобода. Във всеки случай, ако на нея й се стори, че си неясен, може да ти зададе въпрос или да ти каже, че не разбира.
— Така е.
— Е, какво се опитваш да докажеш?
— Май че се опитвам да (си) докажа колко съм интелигентен.
— Аха… Старият ти номер да се правиш на всемогъщ.
— Може би е това, както и съприкосновението със собствените ми ограничения. Понякога усещам, че не съм в състояние да изразя по адекватен начин това, което искам да кажа на някого.
— Значи ограниченията ти те прекъсват.
— Ограниченията ми, когато не ги приемам, ме прекъсват.
Прекъсването вече е преодоляно.
След като намеря разрешение на ситуацията, мога да насоча вниманието си към нова ситуация.
Капацитетът ни на осъзнаване е ограничен.
Особено пък моят!
Писмо 14.
Мила моя,
Права си, макар и не съвсем.
Събеседникът ми от предното писмо не съм аз. В Gestalt Therapy Verbatim Фриц Пърлс казва:
… Аз не мога да се прибера с вас у дома. Не можете да разполагате с мен като постоянен терапевт. Но пък можете да имате ваш собствен Фриц, когото да отнесете със себе си. Той знае много повече от мен, защото е творение на всеки един от вас. Аз мога само да гадая, да тълкувам или теоретизирам вашите преживявания. Виждам раната, но не усещам болката.
Изчел съм всичко от Пърлс, което е публикувано. Гледал съм видеозаписи на работните му сеанси. Пазя всички записки от груповите му сеанси, с които съм успял да се сдобия. Погълнал съм всичко, написано за него от тези, които са го познавали. Мисля, че познавам държанието му, мисленето му, светоусещането му.
Днес, когато се окажа в затруднено положение, затварям очи и си представям, че Фриц седи срещу мен.
Облеклото му неизменно се състои от бяла риза, широк бежов панталон и кожени сандали. Дрехите му са неугледни, брадата му е небрежно подстригана, а малкото останала коса е разрошена и пада небрежно върху челото му. В дясната си ръка държи запалена цигара, а в лявата — носна кърпа. Поглежда ме съсредоточено и аз разбирам, че е готов да работи с мен.
Днес, когато се окажа в затруднено положение и се нуждая от терапевт, се обръщам към Фриц…
(Какви ли не глупости измисляме ние, терапевтите, а?)
Писмо 15.
Скъпа моя приятелко,
Измислих ново гещалт упражнение: представям си, че съм фотоапарат.
Трудно ми е да се опиша. Аз съм фотоапарат с особена форма. Уникален съм, разбира се. Много фотоапарати приличат на мен, но никой не е съвсем същият.
Разполагам с всичко необходимо, за да изпълня задачата си: да заснема този миг от ставащото около мен.
Този миг.
Предишният миг вече е отминал, а следващият все още не е настъпил; и двата са извън обсега ми…
… и това ми харесва.
Най-важното за добрия фотоапарат е да направи точен образ на действителността.
Механизмът е следният:
Първо търся нещо, което ми се струва интересно.
Поставям го срещу мен.
Измервам разстоянието между нас.
Избирам подходящото разстояние, винаги различно. Има неща, до които се приближавам, както и такива, от които винаги стоя по-далеч.
След това внимателно — защото механизмът ми е много деликатен — присъединявам обекта към вътрешния си свят.
Филмът ми е високочувствителен и мога да направя много снимки. Но макар лентата да е почти безкрайна, полезният ми живот като фотоапарат не е вечен. Ще дойде момент, в който съществуването ми ще бъде прекратено.