Выбрать главу

Каква ли е моята? Не знам!

Въпреки това, чувствам, че…

мен ме прави по-богат…

жена ми се плаши от нея…

родителите ми се стъписват…

приятелите ми са очаровани…

децата ми се забавляват…

на пациентите им е полезна…

колегите се изненадват.

Какво значение има това? Истината е, че поне от тази лудост не искам да се излекувам.

Ще повторя: Какво значение има това? Нищо няма значение. Има неща, които харесвам, обичам, ненавиждам, смятам за важни, но това е вътре в мен; за външния свят те нямат значение — или по-точно, всичко има значение. Всичко има еднакво значение.

Как така?

От една страна, значението, което имат различните предмети, факти и ситуации, изглежда тяхно качество. За мен то е важно, значи е мое. Когато нещо има значение за мен, тогава участвам и съм ангажиран.

От друга страна, понятията за всичко и нищо, отнесени към тази идея, са равностойни. И двете понятия са еднакво неопределени. Някъде в нас всичко и нищо, всички и никой са едно и също нещо: неразличима мъгла, която — в зависимост от обстоятелствата — ми служи да конкретизирам онова, което не знам, не дръзвам или не искам да определя.

Преди няколко дни Лидия ми каза:

— Откакто те познавам, все по-малко неща имат значение за теб.

Понечих да се съглася. След това да отрека. След това си казах: да и не. Какво значение има?

Лидия е права.

В същото време не е права.

Все по-малко неща имат значение за мен и въпреки че не са много, значението им не спира да расте.

Как трябва да се разбира това?

Или не се разбира?

Разбира ли се?…

Какво значение има!

Писмо 23.

Мила моя,

Повтарям: не. Ни най-малко. Не съм противник на психоанализата, стига да приемеш следното ограничение: говорим за откровени и истински психоаналитици, не за импровизатори и не за дребнави хорица. Говорим за терапевти, които са избрали техниката на психоанализата.

Смятам, че подобно на други помощни техники, тази също има специфични показания, общи показания и разбира се, противопоказания.

Също така смятам, че става дума за остаряла техника, която в повечето случаи е била подобрявана с нови елементи.

Някой може да реши, че говоря така, понеже не ставам за психоаналитик. На такъв човек бих отговорил:

— Имате право!

Сигурен съм, че от мен би излязъл ужасен психоаналитик. Преди време, докато участвах в учебна група по психоанализа, положих една от жертвите — искам да кажа, пациентите — на дивана… Последният ни сеанс се състоя в деня, в който пациентът ми каза:

— Докторе… Да не задрямахте?

Тогава се събудих.

Вярвам, че ако не съществуваше нищо друго, освен психоанализата, бих имал само два пътя:

1) Да създам гещалта.

2) Да се посветя на друго поприще, което най-вероятно нямаше да бъде свързано с медицината (откога си мечтая да имам дърводелско ателие).

Уилям Шутц17 казва, че „ако терапевтът се затруднява да гледа хората в очите, ще развие теория, която изисква пациентът да бъде поставен извън неговото визуално поле; ако се чувства неловко при поемането на инициативата, ще изгради теория, според която терапевтът трябва единствено да отговаря; ако лесно се отегчава, ще следва теория, която кара субектите да крещят, да се оплакват и да се препират… (имайки предвид психоанализата, клиентоцентрираната терапия на Карл Роджърс18 и гещалттерапията)“.

Неумението, когато се използва мъдро, може да бъде чудесен стимул за постигане на напредък и поощряване на креативността. Нека не забравяме, че самият Фройд дължи успеха си на това, че навреме е успял да осъзнае ограничените си способности в областта на хипнозата.

В подкрепа на всичко това мога да ти кажа, че нерядко съм предлагал на мои пациенти да се обърнат към психоаналитик; няколко пъти аз самият съм предписвал психоаналитична терапия. Ерик Берн има една мисъл, която ми се струва гениална:

ПЪРВО СЕ ИЗЛЕКУВАЙТЕ И ЧАК СЛЕД ТОВА ИДЕТЕ НА ПСИХОАНАЛИТИК!

Понякога, след като пациентът и аз сме изминали дълъг път заедно и той е намерил разрешение на по-голямата част от своите невротични проблеми, когато се чувства цялостен и се е избавил от чувството за натиск, ми споменава, че би искал да се опознае по-добре, да проникне по-дълбоко във вътрешния си свят и да разбере механизмите на поведението си — тогава му предлагам да посети психоаналитик и издавам съответното направление.

вернуться

17

Американски психолог (1925–2002 г.), създател на теорията за базисната междуличностна ориентация на индивида. — Б.пр.

вернуться

18

Американски психолог (1902–1987 г.), един от основателите на хуманистичния подход в психологията и създател на клиентоцентрираната терапия, наричана още личностноцентриран подход. — Б.пр.