Каква ли е моята? Не знам!
Въпреки това, чувствам, че…
мен ме прави по-богат…
жена ми се плаши от нея…
родителите ми се стъписват…
приятелите ми са очаровани…
децата ми се забавляват…
на пациентите им е полезна…
колегите се изненадват.
Какво значение има това? Истината е, че поне от тази лудост не искам да се излекувам.
Ще повторя: Какво значение има това? Нищо няма значение. Има неща, които харесвам, обичам, ненавиждам, смятам за важни, но това е вътре в мен; за външния свят те нямат значение — или по-точно, всичко има значение. Всичко има еднакво значение.
Как така?
От една страна, значението, което имат различните предмети, факти и ситуации, изглежда тяхно качество. За мен то е важно, значи е мое. Когато нещо има значение за мен, тогава участвам и съм ангажиран.
От друга страна, понятията за всичко и нищо, отнесени към тази идея, са равностойни. И двете понятия са еднакво неопределени. Някъде в нас всичко и нищо, всички и никой са едно и също нещо: неразличима мъгла, която — в зависимост от обстоятелствата — ми служи да конкретизирам онова, което не знам, не дръзвам или не искам да определя.
Преди няколко дни Лидия ми каза:
— Откакто те познавам, все по-малко неща имат значение за теб.
Понечих да се съглася. След това да отрека. След това си казах: да и не. Какво значение има?
Лидия е права.
В същото време не е права.
Все по-малко неща имат значение за мен и въпреки че не са много, значението им не спира да расте.
Как трябва да се разбира това?
Или не се разбира?
Разбира ли се?…
Писмо 23.
Мила моя,
Повтарям: не. Ни най-малко. Не съм противник на психоанализата, стига да приемеш следното ограничение: говорим за откровени и истински психоаналитици, не за импровизатори и не за дребнави хорица. Говорим за терапевти, които са избрали техниката на психоанализата.
Смятам, че подобно на други помощни техники, тази също има специфични показания, общи показания и разбира се, противопоказания.
Също така смятам, че става дума за остаряла техника, която в повечето случаи е била подобрявана с нови елементи.
Някой може да реши, че говоря така, понеже не ставам за психоаналитик. На такъв човек бих отговорил:
— Имате право!
Сигурен съм, че от мен би излязъл ужасен психоаналитик. Преди време, докато участвах в учебна група по психоанализа, положих една от жертвите — искам да кажа, пациентите — на дивана… Последният ни сеанс се състоя в деня, в който пациентът ми каза:
— Докторе… Да не задрямахте?
Тогава се събудих.
Вярвам, че ако не съществуваше нищо друго, освен психоанализата, бих имал само два пътя:
1) Да създам гещалта.
2) Да се посветя на друго поприще, което най-вероятно нямаше да бъде свързано с медицината (откога си мечтая да имам дърводелско ателие).
Уилям Шутц17 казва, че „ако терапевтът се затруднява да гледа хората в очите, ще развие теория, която изисква пациентът да бъде поставен извън неговото визуално поле; ако се чувства неловко при поемането на инициативата, ще изгради теория, според която терапевтът трябва единствено да отговаря; ако лесно се отегчава, ще следва теория, която кара субектите да крещят, да се оплакват и да се препират… (имайки предвид психоанализата, клиентоцентрираната терапия на Карл Роджърс18 и гещалттерапията)“.
Неумението, когато се използва мъдро, може да бъде чудесен стимул за постигане на напредък и поощряване на креативността. Нека не забравяме, че самият Фройд дължи успеха си на това, че навреме е успял да осъзнае ограничените си способности в областта на хипнозата.
В подкрепа на всичко това мога да ти кажа, че нерядко съм предлагал на мои пациенти да се обърнат към психоаналитик; няколко пъти аз самият съм предписвал психоаналитична терапия. Ерик Берн има една мисъл, която ми се струва гениална:
ПЪРВО СЕ ИЗЛЕКУВАЙТЕ И ЧАК СЛЕД ТОВА ИДЕТЕ НА ПСИХОАНАЛИТИК!
Понякога, след като пациентът и аз сме изминали дълъг път заедно и той е намерил разрешение на по-голямата част от своите невротични проблеми, когато се чувства цялостен и се е избавил от чувството за натиск, ми споменава, че би искал да се опознае по-добре, да проникне по-дълбоко във вътрешния си свят и да разбере механизмите на поведението си — тогава му предлагам да посети психоаналитик и издавам съответното направление.
17
Американски психолог (1925–2002 г.), създател на теорията за базисната междуличностна ориентация на индивида. — Б.пр.
18
Американски психолог (1902–1987 г.), един от основателите на хуманистичния подход в психологията и създател на клиентоцентрираната терапия, наричана още личностноцентриран подход. — Б.пр.