Всеки ден през кабинета ми минават хора, които са истински пристрастени към адреналина. Тези хора не могат да се наслаждават на нищо, ако то не се случва в ситуация на високо напрежение. През целия си живот са вървели по острието на бръснача и неспирно провокират и поддържат около себе си екстремни ситуации, за да могат да ги преживяват интензивно.
Няма нужда да ти пояснявам, че подобно на всички наркомании, тази също е опасна и колкото и невероятно да звучи, може да бъде смъртоносна (инфаркт на миокарда, перфорация на язвата, астма, улцерозен колит и т.н.). Между другото, винаги съм вярвал, че точно тази е първопричината за редица случаи на хипертиреоидизъм: пристрастяване към ефекта на тиреоидните хормони.
Както виждаш, понякога миналото ми на лекар надделява… Но да се върна на думата си.
Ако можех да избирам чувствата си към околните, бих избрал да съм влюбен в тях — от цялото си сърце.
Докато тази страст отмира, бих избрал изпод нея да се заражда чувството.
Бих избрал аз и човекът срещу мен да не се плашим от изчезването на страстта и да съумеем да се справим с промяната, която ще настъпи, когато силата на чувството се превърне в дълбочина…
Бих избрал това чувство да бъде любов, не просто желание.
И най-накрая, бих избрал възможността понякога да се влюбвам отново в човека, когото обичам.
Писмо 29.
Скъпа моя приятелко,
Казваш, че писмото ми, посветено на любовта, ти е харесало, че ти е помогнало да си изясниш някои неща и че ти е трудно да осъзнаеш дали някой те обича, или само те желае, или се нуждае от теб…
Нека първо те попитам: защо ти е да знаеш какво точно изпитва другият?
Мисля, че това е свързано с желанието ти да получиш допълнителна сигурност. Така или иначе, единственото истинско нещо е онова, което чувстваш ти. Запитай се по-скоро дали ТИ се чувстваш желана, нужна, обичана — и бъди вярна на това свое чувство.
Да си представим, че някой те обича. Обича те силно, но ти не се чувстваш ни най-малко обичана. За какво тогава ти е обичта му?
Нека сега си представим обратното: някой те обича съвсем малко, а ти се чувстваш безпределно обичана. Нима ще го напуснеш заради това, което казва, че чувства?
Винаги съм вярвал, че най-прекрасният отговор на думите „много те обичам“ е „аз също чувствам, че много ме обичаш“.
Другото, което казваш — за демонстрирането на чувството, — според мен няма нищо общо със самото чувство.
Всъщност „правя“, „показвам“ и „демонстрирам“ са три съвсем различни неща.
Преди да продължиш да четеш, отдели няколко минути, за да си отговориш на следните въпроси:
1. Какво означава „показвам“? С каква цел ти показвам?
2. Какво означава „демонстрирам“? С каква цел ти демонстрирам?
Сигурен съм, че си забелязала следното:
Когато „показвам“, правя така, че нещо да стане очевидно, за да можеш да го видиш.
„Демонстрирането“, от друга страна, е съвсем различно — това е действие, целящо да докаже нещо, така че ти да го повярваш.
Всичко това означава, че когато „показвам“, изхождам от мисълта, че ти не виждаш, а когато „демонстрирам“ — от мисълта, че ти не вярваш.
Когато връзката ми с теб е лишена от предразсъдъци, когато съм самият аз и ти позволявам ти също да си истинска, тогава действам без предубеждения. Затова не ти показвам нищо и не ти демонстрирам любовта си. Чисто и просто съм аз самият и правя това, което чувствам, без да се тревожа какво виждаш или на какво вярваш ти.
Това мое убеждение е толкова силно, че когато се уловя в опит да показвам или да демонстрирам това, което съм или което чувствам, си давам сметка, че манипулирам, че не съм искрен със себе си, че влизам в условности и налагам условности. Накратко, когато показвам и демонстрирам, се чувствам смешен.
Имаш пълното право да не виждаш и най-вече, пълното право да не вярваш. Кой съм аз, че да изисквам от теб да виждаш и вярваш във всичко, което виждам или в което вярвам самият аз?
В случай че всички тези аргументи не са ми достатъчни, си задавам следния въпрос: Откъде знам, че няма да видиш нещо, ако не ти го покажа аз? Няма ли да повярваш в нещо, ако не ти го демонстрирам?
Очевидно е, че единственият ми аргумент е: на твое място аз не бих видял; на твое място аз не бих повярвал…
Проекция! Ако това не е проекция, здраве му кажи!