Писма до Клаудия

НЕ!

Усещам, че понякога изпитвам удоволствие от това да доставя удоволствие на теб — и тогава го правя. Когато ти казвам, че го правя за теб, те лъжа. Истината е, че всичко е за мен; заради себе си избирам да се откажа от това, което искам, за да ти дам нещо. Какъв егоист съм, а?!

Да.

В края на краищата, ако някой ме нарече „егоист“, какво ми казва? Казва ми: „Не мисли за себе си, мисли за мен“.

Е, кой тогава е егоистът?

Преди три или четири хиляди години в Талмуда е казано следното:

Ако аз не помисля за себе си, кой ще го направи?

И ако мисля само за себе си, кой съм?

И ако не сега, кога?

Има три категории хора.

В първата са онези, които, стане ли им студено, подаряват всичките си топли дрехи на някой друг. Хората от втората група, почувстват ли студ, обличат топлите си дрехи. В третата група са онези, които ще запалят огън, за да стоплят себе си, както и всички останали, които искат да се сгреят.

Първият тип хора умират от студ, те са самоубийци. Вторите са клетници, защото умират сами. Третите са нормални човешки същества с присъщите им зрялост и егоизъм (палят огъня, защото на тях самите им е студено).

Аз искам да съм онзи, който пали хиляди огньове; нещо повече — искам да науча хиляди хора да палят огньове.

Няма никакво съмнение, че не съм скромен.

Писмо 36.

Клаудия,

По всичко личи, че за да придобием социални умения, трябва да повярваме, че…

… лъжата е нещо лошо.

… да се работи е хубаво.

… парите не са най-важното.

… сексът е неприличен (или поне донякъде, освен ако не е „с любов“).

… подчинението е похвално (още повече, ако е безпрекословно).

… комунистите (или фашистите, или арабите, или чернокожите) са лоши (или добри, ако аз съм комунист, фашист, арабин или чернокож).

… материализмът е лош.

… идеализмът е още по-лош.

… да се живее без очаквания за бъдещето е неправилно.

… добрината е нещо положително.

… нищо не е по-добро от интелигентността.

… бездействието е вредно.

… змиите са зли (или отровни, или опасни).

… няма нищо по-добро от реда.

… агресията е страшна.

… човекът е висше животно.

… самоконтролът трябва да се дава за пример.

… хубаво е човек да има ясни цели.

… глупаво е да се действа импулсивно.

… да се планира е умно.

… гълъбите са добри, а гарваните са лоши.

… егоизмът трябва да се порицава.

… любовта е по-добра от омразата.

… тъгата е нещо отрицателно.

… нищо не е по-лошо от смъртта.

… най-лесният път никога не е най-добрият.

… вярата е възвишена.

… лудостта е болест.

… крайностите са лоши.

… най-хубавото е човек да е професионалист…

… за да бъдем обичани.

Писмо 37.

Клаудия,

Права си, предишното ми писмо беше удар под кръста.

Наричам всички тези предписания „морал за масова употреба“. Това било хубаво, онова било лошо… Какво означава хубаво и лошо?

Често казвам на пациентите си, че никога не съм убивал човек — и пояснявам, че това е така, защото никога не съм имал основателна причина.

Коя причина би била основателна?

Нека си представим, че се прибирам у дома и виждам, че някакъв непознат е хванал децата ми и е опрял нож до гърлата им. Когато ме вижда, непознатият се хвърля към мен. На свой ред, хващам първото попаднало ми оръжие — нож, пистолет, бухалка, тръба… Няма значение! Боря се за живота си и за живота на децата си. По време на схватката го убивам. Тази причина би била основателна.

Нека се върна на мисълта си: ако мога да оспоря безпогрешността на предписанието „Не убивай“ , как да не оспоря всичко останало?

А законът? Къде остава законът?

Наскоро разговарях по този въпрос с един познат адвокат — Антонио, и той ми помогна със следното обяснение, което ми се стори изключително ценно: законът не казва какво да се прави или какво да не се прави.

Нека вземем следния пример: А измамва Б. Полицията арестува А и го осъждат на шест месеца затвор или да плати обезщетение в размер на определена сума.

Законът не казва: „Не мами“. Законът казва: „Онзи, който мами друг, при определени условия, трябва да изтърпи едно или друго наказание“. Законът спира дотук. Именно превръщането на закона в морал е това, което изкривява социалната му функция, поставя индивида в калъп, масовизира и омаловажава жителите на една страна.

Въпреки това обществото, в което живеем, убедено вярва в морала за масова употреба. Толкова усилия са положени за създаването на тези предписания — това каприз на обществото ли е?