Мога да продължа така до безкрай.
Какво може да се очаква от мен с такава история зад гърба ми?
Въпреки това, макар тези подробности що-годе да отговарят на моите спомени, аз не съм жалката жертва, която може да се очаква при подобно минало. Да, всичко, което ти разказах, наистина ми се е случило, както и много други неща, но това не ми пречи да съм този, който съм, и да имам това, което имам. Нека не пропускаме най-важното: фактът, че не съм станал жертва на трагичната си история, не се дължи на това, че съм преживял и други, не толкова трагични неща. Различният резултат е пряка последица от тези преживявания, които току-що ти разказах. Трагичната ми история, по някакъв начин, успя да ме превърне в това, което съм днес.
Това не е всичко. Днес аз се отказвам от тази трагична история, която често съм разказвал и на други, която разказвам понякога на себе си и в която вярвам, когато ми отърва… Тази „трагична история“ не е нито цялата история, нито е толкова трагична, колкото изглежда (в края на краищата трагизмът в собствената ми история е нещо, което зависи само от мен самия).
Коя е другата страна на историята?
Другата страна е това, което обичам да наричам „поводите ми за щастие“.
Ще попиташ защо вярвам, че съм щастливец.
Днес, за първи път, имам желание да отговоря на едно от твоите „защо“-та.
Щастливец съм, защото съм син на две прекрасни човешки същества.
Щастливец съм, защото съм плод на любов, каквато не съм виждал никъде другаде и се съмнявам, че някога ще видя.
Щастливец съм, защото родителите ми са компенсирали с безмерна любов всеки недоимък, който съм преживял.
Щастливец съм, защото знам, че както баща ми, така и майка ми са ми дали най-доброто, което са имали.
Щастливец съм, защото — без да съм направил каквото и да е — съм се родил с интелигентността, чувствителността и интуицията, необходими за това, с което се занимавам и обичам.
Щастливец съм, защото никога не съм страдал от глад, студ или сериозно заболяване.
Щастливец съм, защото живея в къщата, която винаги съм мечтал да имам.
Щастливец съм, защото неотдавна „срещнах“ по-големия си брат и двамата решихме никога повече да не се разделяме.
Щастливец съм, защото се занимавам с това, което най-много обичам, и ми плащат да върша нещо, което ми доставя истинско удоволствие.
Щастливец съм, защото съм само на трийсет и шест години, а съм спечелил любовта на милиони хора и преживявам с цялото си същество отношенията си с околните.
Щастливец съм, защото имам почти всичко, което някога съм искал, и то без да полагам усилия да го постигна.
Щастливец съм, защото все още съм способен да се влюбвам.
Щастливец съм, защото обичам и съм обичан.
Щастливец съм, защото — макар да не правя всичко, което искам — никога не правя онова, което не искам.
Щастливец съм най-вече, защото съм баща на двете си деца.
Аз съм аз.
Щастливец!
Писмо 44.
Клаудия,
Не знам.
Как да опиша едно толкова интимно преживяване, каквото е лабораторната група?
Може би най-точното описание, което мога да ти дам, е преживяване, способно да промени живота ти. Ако трябва да се изразя по-технически, това е група, в която влизат между десет и трийсет души, и двама или повече терапевти (обикновено са трима или четирима), готови да работят заедно в рамките на един уикенд, с цел да опознаят себе си и начина, по който общуват с околните.
Какво правим? Как го правим?