Бъди внимателна, моля те. Миналата седмица оттук преминаха самолети. Един от тях пусна пет големи и повече от сто запалителни бомби в района на Замъка Крейгмилър. Подминаха града, слава Богу, но кръжаха точно над главите ни. Прекарах две нощи, свита в кварталното скривалище по халат, чувах сирените за въздушно нападение, тътена на машините и трещенето на противовъздушните оръдия, но без да зная какво се случва в действителност. Чувствам се смазана. Всичко, което искам, е моята Маргарет да бъде до мен.
Моля те, не вземай решения, за които ще съжаляваш после. Умолявам те, не отдавай сърцето си с лека ръка, защото, мило мое момиче, може никога да не си го върнеш обратно.
С обич
Майка
Плимът
Петък, 5 юли 1940 г.
Майко,
Винаги си ми казвала да протегна ръце към щастието и хвана ли го, да не го изпускам. Другите майки бутаха дъщерите си към университетите или към фабриките, или ги изпращаха да наливат чай в кантините на армията като доброволки. Но не и ти. Ти знаеше, че така бих била нещастна. Вместо това ми намери деца, които се нуждаеха от придружител, за да ги изведе в провинцията. И аз можах да избягам от града, точно когато започнаха да никнат бункери, бомбоубежища и тренировъчни полигони за доброволци в парка. Тези обиколки из Бордърс и Хайландс[15] са истинско щастие за мен.
Не съм казала, че съм приела предложението на Пол. Отвърнах му, че трябва да го обмисля. Видя ли? Не съм чак толкова лекомислена. Но съм щастлива, майко. По начина, по който винаги ти се е искало да бъда. Скоро ще си дойда у дома.
Обичам те и те целувам.
Маргарет
Единбург
9 юли 1940 г.
Скъпа Маргарет,
Мисленето е нещо полезно. Именно то различава хората от хлебарките.
Майка
Плимът
Събота, 13 юли 1940 г.
Мила майко,
Сигурно ще се радваш да узнаеш, че Пол е напълно излекуван и отпочинал и утре сутрин се връща отново на служба за честта на добрата стара Британия. Тогава и аз поемам на север, макар да не съм сигурна доколко може да се разчита на железниците в последно време.
Обичам те и те целувам.
Маргарет
Единбург
Четвъртък, 18 юли 1940 г.
Пол,
Майка ми ни е бясна. Е, всъщност на мен ми е бясна. Толкова е нелепо! Не сме направили нищо нередно. Все пак това е само един пръстен. Пръстен и обещание.
Скарахме се ужасно, а в момента съм излязла на покрива, пиша това писмо и нямам идея как да се извиня. Тя отсече, че съм повече от смешна, задето съм казала "Да" на първото момче, което ми е предложило. А после допълни, че по време на война щастието не се намира под път и над път. Отвърнах й, че смешната е тя и че трябва да се примири. И че какво толкова, ако първото момче, което ми е направило предложение, е момчето, което ме кара да се чувствам най-щастливата на света? Тогава тя хвърли лъжица по мен и каза, че не може да знае отговорите на всички въпроси.
Качих се на покрива, за да се опитам да се успокоя. По едно време тя се подаде от прозореца на спалнята си и каза, че войната я е съсипала. Че макар вече да е преживяла една, тази война е дошла с постоянния страх, с нощите, прорязани от звука на сирените, с нощите, потънали в гробна тишина.
"Войната е импулсивна – промълви. – Не обричай останалата част от живота си на преследване на призраци."
Попитах я какво, за Бога, иска да каже, но тя се обърна и не отговори.
"Говориш за баща ми, нали?"
"Вече съм ти казвала – няма нищо, което трябва да знаеш за него."
"И защо не? Той ми е баща."
Ти знаеш всичко, Пол. Чувал си тирадите ми за това как никога не е споменавала и дума за баща ми. Как винаги отклонява въпросите ми и отсича, че миналото си е минало. Разбирам какво има предвид. Наистина. Отгледа ме сама и иска да се чувствам щастлива от това. Да ценя времето, в което сме били заедно. Но да съм в неведение откъде произхождам или как съм се появила... Ти знаеш колко много въпроси ме мъчат.
Наговорих всичко това, докато тя стоеше объркана край прозореца. Опита се да ме разсее с шега. "Първият том от живота ми е изчерпан", както обича да казва.
Но този път не отстъпих. Отвърнах й. Съжаление? Призраци? Не помня да е говорила така преди.
"Защо никога не отваряш дума за него? – попитах. – Какво, свързано с него, е толкова смущаващо, че те кара да го изтриеш от паметта си?"