Добре че е любопитството, иначе вероятно никога не бих събрала смелост да пиша на този свой чичо, за чието съществуване дори не съм подозирала. И който, ако е вярно това, което съм слушала, съвсем не е някой благ чичко. Пожелай ми успех!
С обич
Маргарет
Седма глава
Елспет
Остров Скай
5 ноември 1913 г.
Дейви,
Препрочетох писмото, което ти изпратих миналата седмица, и реших бързо да ти напиша ново, преди да си успял да отговориш. Макар убедено да заставам зад всяка дума, която съм казала в него, ще ми се да се бях изразила малко по-меко.
Мисля, че не си прав, като твърдиш, че жените носят в себе си някакво митично вродено "майчинство". Но ти си все още много млад, Дейви. Все забравям тази подробност. Никога не си бил женен, никога не си имал свои деца. Разполагаш с цял живот време, за да почувстваш сам тези неща, но точно сега нямам право да те критикувам за убежденията ти. Извинявай, че очаквам толкова много от теб.
Това е! Казах го. Трябва да знаеш, че не се извинявам често, нито пък се отмятам от думи, изречени в пристъп на гняв. И като казвам "често", имам предвид "никога". Надявам се, че не си ми много сърдит.
Елспет
Чикаго, Илинойс, САЩ
22 ноември 1913 г.
Скъпа Сю,
Колебаех се как да отговоря и определено се радвам, че ми писа отново. Не съм искал да те обидя, наистина. В живота ми няма много жени. Имам си майка ми и сестра ми Иви – две от най-способните жени, които познавам. Иви очакваше раждането на първото си дете с най-голямо нетърпение, а от мига, в който Флорънс се появи на бял свят, вече й беше напълно наясно как да я държи и как да я храни. А пък третата жена в живота ми, Лара, само брои оставащите дни до момента, в който ще може да бъде господарка на собствено домакинство. Кълна се, че това момиче мечтае за чеизи и за менюта за семейни вечери още откакто е проходило.
Сигурно ще ти бъде интересно да узнаеш, че вече съм официално сгоден мъж! И то по възможно най-официалния начин. Според моите поетични представи, романтично предложение означаваше да падна на колене и да й поднеса годежен пръстен с истинска перла в златен обков, но Лара погледна пръстена, погледна и мен и най-учтиво поиска халка с диаманти. Сега гордо я демонстрира и като че ли казва: "Той не е лекар, но все ще се справим някак си." Засега нямаме конкретни планове за сватбата, но вероятно годежът ще трае малко по-дълго. На Лара й остават още две години и половина, докато се дипломира, а аз не бих искал да я разсейвам със сватбата. Що се отнася до нея, докато Лара и майка ми се занимават с организацията, не мога дори да се надявам на нещо семпло и скромно.
Тъй като ергенските ми години вече са преброени, предполагам, че ще е добре да попътувам малко преди сватбата. Вероятно ще отскоча до Оксфорд, за да навестя Хари – моя верен приятел, който ми изпращаше книгите ти. Той почти завършва следването си там, а аз имам една предстояща ваканция в края на семестъра. Че сложа ли веднъж халка на пръста си, току-виж съм се сбогувал с пътешествията!
Дейвид
Остров Скай
13 декември 1913 г.
Дейвид,
Толкова се радвам, че не си ми сърдит. Може да ти се стори смешно, но аз нямам много приятели. Поне не и такива, които четат поезия, яздят говеда или носят нелепи карирани сака. Ами ти защо продължаваш да си пишеш с такава отнесена шотландка от някакъв си там далечен остров в Атлантика? Ако се откажеш обаче, дано да не ти прозвучи ужасно сантиментално, писмата ти много биха ми липсвали.
Официално сгоден? Боже, боже, та ти порастваш, мило момче! Струва ми се обаче, че трябва да ти услужа с моя справочник за скалите и минералите, тъй като явно си объркал диамант с перла.
Сега имаме още материал да допълним списъка с нещата, които не могат да те уплашат, щуро момче! А какво може да те уплаши всъщност? Администрацията на колежа със сигурност не. Може би баща ти?