Аз например в момента се страхувам, че ще ми свърши мастилото, преди да съм довършила писмото. Противна стара писалка!
Макар че по всяка вероятност ще го получиш след Коледа, направих за теб един от моите знаменити коледни пудинги (в умален размер). Добър апетит и весели празници!
Елспет
Чикаго, Илинойс, САЩ
12 януари 1914 г.
Честита Нова година, Сю!
Признавам, наистина правиш невероятен коледен пудинг! Подобен е на плодовия кейк, с който майка ми ни гощава всяка Коледа. Държа да отбележа, че тя цяла година не стъпва в кухнята, освен ако не се налага да направи някоя корекция в менюто в последната минута. И въпреки това всеки път, щом се зададе Коледа, слага една престилка с къдрички по краищата – също толкова подходяща за целта, колкото хартиена покривчица за сервиране – и изгонва цялата прислуга от кухнята. Изниква отвътре часове по-късно – с набрашнена коса, с петно от меласа на бузата и с блясък в очите, подсказващ за старателно "пробване" на брендито, и тържествено изнася коледния си кейк. Който общо взето има вида, консистенцията и вкуса на улично паве, но от всички ни се очаква на празничната трапеза да изядем по едно голямо парче от него.
Тази година твоят превъзходен коледен пудинг, Сю, ни донесе нечакана радост. И Иви, и Ханк настояха лично да проверят какво има в кутията, която ми беше изпратила, за да се уверят, че не крия нищо от тях. Дори татко помоли за още. Когато майка ми, с изражение на завиждаща домакиня, попита как ни се струва този пудинг в сравнение с нейния плодов кейк, ние побързахме да я уверим, че "О, коледният пудинг е хубав, но е доста... някак... така... британски" Оставихме я сама да си прави изводите.
Ами ти как изкара празниците? Има ли нови попълнения в стопанския двор тази година? Аз със съжаление ще ти призная, че Дядо Коледа не ми донесе агънце, но пък за сметка на това получих великолепна тенис ракета. Нямам търпение да се стопи снегът, за да изляза да я пробвам. Иви ми беше из–, бродирала красив книгоразделител с надпис: "Книгата е като градина, която носим в джоба си". А баща ми ме изненада с часовник – позлатен, с дебел ланец. Каза ми, че е бил на баща му, а преди това на неговия баща. "Тъй като вече си мъж, Дейвид – започна той, – и вече си избрал посока в живота си, ще имаш нужда от ориентир, по който да се ръководиш. Решил си накъде да тръгнеш, а сега вече ще знаеш и кога да го направиш". Едва доизслушах цялата отегчителна реч до края, но майка ми се просълзи, Иви също заподсмърча. Щях да се зарадвам повече на ръчен часовник – хем щеше да ми бъде удобен, когато шофирам, когато се катеря или карам колело, хем нямаше да изглеждам като дошъл от миналия век.
Татко беше доста сговорчив по празниците. Но си мисля, че може би си права – ако има нещо, от което да се страхувам, то това е баща ми. Опълчих му се за медицината по стечение на обстоятелствата, но едва ли щеше да бъде толкова лесно, ако не бях затънал така на финала. Независимо от всичките му приказки за това, че "ставам мъж", аз все още живея под неговия покрив – все още се подчинявам на неговите правила като малко детенце. Той не одобрява нито това, което правя, нито хората, с които общувам.
Винаги ми е било забавно, че най-неодобряваният – приятелят ми Хари – е всъщност единственият, който в действителност отговаря на критериите на баща ми. Хари е един от най-старите ми другари. Заедно ходехме на училище като деца, заедно разглеждахме захласнато татковите учебници по анатомия (като отделяхме особено внимание на страниците, които се отнасяха до женската анатомия), заедно излязохме на първите си срещи с момичета, ръководени от принципа "колкото повече, толкова по-безопасно". Семейството на Хари се движи в същите социални кръгове, в които се движи и моето; самият Хари не само че завършва медицина, но освен това е изключително интелигентен и безупречно учтив. Направо да се неначудиш какъв ли недостатък може да намери баща ми?
Предполагам, че тъй като острият ум може да се използва като всяко едно хладно оръжие, вероятно затова Хари отказва да се примири със снобизма, с който се сблъскваме, докато принудително играем разни социални роли. Има късмет, че повечето от хората, на които се подиграва, не схващат сарказма и иронията му, прикрити зад непроницаемото му изражение, иначе не биха го канили да общува с тях толкова често. Минаха вече няколко години, откакто Хари замина за Оксфорд. Пишем си писма (макар и съвсем не толкова често, колкото с теб), но с нетърпение чакам да го видя отново.