Повечето от стиховете Ви са за превъзмогването на страховете, пред които животът ни изправя, и за преодоляването на поредната стръмнина към поредния връх. Както вероятно се досещате, малко неща могат да ме изкарат от равновесие (като изключим моята мустаката медицинска сестра и досадния й термометър). Но по-смела постъпка от това да напиша нечакано писмо до именит автор като Вас досега не съм извършвал.
Изпращам писмото си до издателя Ви в Лондон и стискам палци то да достигне до Вас. А ако някога ми се удаде възможност да Ви се отплатя за вдъхновяващите стихове – да боядисам някой кон например – само ми дайте знак.
С най-голямо възхищение Дейвид Греъм
Остров Скай
25 март 1912 г.
Уважаеми мистър Греъм, да можехте да видите какво оживление настана в нашата малка пощенска станция – истинско стълпотворение от желаещи да видят как чета първото си писмо от почитател, или фен, както бихте казали вие, американците. Подозирам как бедните хорица са си мислели, че извън нашия остров никой не е чувал за моите стихове. Не зная кое им се е сторило по-вълнуващо – дали че някой наистина е чел моя книга, или че този някой е американец. Не сте ли всички там бандити и каубои?
Самата аз бях донякъде изненадана, че скромните ми творения са стигнали чак до Америка. "Орлово гнездо" е една от най-новите ми книги и съвсем не съм допускала, че вече е успяла да прелети през океана. Но тъй като така или иначе Вие вече сте се сдобили с нея, мога само да се радвам, че не съм единствената, която я е чела.
С благодарност
Елспет Дън
Урбана, Илинойс, САЩ
10 април 1912 г.
Уважаема мис Дън, Не съм сигурен кое ме озадачи повече – да разбера, че "Орлово гнездо" е "една от най-новите" Ви книги, или да получа отговор от толкова именита поетеса като Вас. Вие, разбира се, вероятно сте твърде заета с търсене на верния ритъм, или може би с попълване на великолепни поредици от синоними (изящни, бляскави, смайващи синоними). Колкото до мен – аз запълвам дните си с банкови обири, заедно с Шайката на Джеймс и останалите бандити и каубои.
Стихосбирката Ви ми беше изпратена от един приятел, който живее в Оксфорд. За моя най-голяма изненада не намерих Ваши книги тук, в Съединените щати. Дори най-обстойното претърсване на библиотеката в моя университет не доведе до резултат. Сега, след като вече зная, че на лавиците в книжарниците има и други Ваши издания, ще трябва да помоля този мой приятел да ми изпрати още.
С изумление прочетох, че моето е първото писмо от фен, което сте получавали. Сигурен бях, че то ще бъде само едно от цяла купчина, и затова вложих толкова старание да го направя интригуващо и остроумно. Вероятно другите читатели не са били толкова смели (или толкова импулсивни?), колкото мен.
С поздрави
Дейвид Греъм
П.П. : Къде всъщност се намира остров Скай?
Остров Скай
1 май 1912 г.
Мистър Греъм,
Вие не знаете къде се намира моят прекрасен остров? И таз добра! Все едно аз да кажа, че никога не съм чувала за Урбана, Илинойс.
Намира се отвъд северозападните брегове на Шотландия[1]. Място девствено, езическо и зелено – толкова прелестно, че едва ли бих могла да си представя да живея другаде. Изпращам Ви една рисунка на Пейнхоран[2] и на моята къщичка – закътана сред възвишенията, които окръжават езерото. Ще Ви призная, че за да направя тази рисунка, трябваше да заобиколя от другата страна на езерото, да се изкатеря по овчарската пътека на отсрещния склон и да издиря местенце в тревата, необрасло с пирен и ненабелязано от овцете. Очаквам и Вие да се постараете подобаващо, когато ми изпратите рисунка на Урбана, Илинойс.
Лекции ли четете в Урбана? Или може би учите? Опасявам се, че не съм наясно с какво се занимават американците в университетите.
Елспет Дън
П.П. : Между другото, обръщението е "Мисис Дън".
Урбана, Илинойс,
САЩ 17 юни 1912 г.
Уважаема мисис Дън (моля да ме извините за погрешното предположение!), нима Ви се удава и да рисувате, освен че пишете такава прекрасна поезия? Рисунката, която ми изпратихте, е великолепна. Има ли нещо, което да не умеете да правите?
Тъй като мен никак не ме бива в рисуването, Ви изпращам две пощенски картички. На едната е университетската аула, на другата – кулата на университетската библиотека. Какво ще кажете? По всичко личи, че Илинойс няма нищо общо със Скай. И нашир, и надлъж тук не можете да откриете дори една планинска гънка. Излезе ли човек от района на университета, накъдето и да обърне поглед, вижда само и единствено царевица.