Помисли си какво се случва, когато за пръв път срещнеш някого, Сю. Трябва да минеш през всичките ненужни глупотевини, през преценяването на акценти и карирани сака. През въпросителните на "дрехите", по които "посрещат". И едва след като сте се преценили един друг в достатъчна степен, може да се премине към същинското запознанство и да започнат първите колебливи вглеждания в "ума", по който "изпращат". За да откриеш същността на другия – какво го кара да крещи, какво го кара да се смее, какво го разтреперва. Ние с теб сме късметлии. Никога не ни се е налагало да се притесняваме за първата част – за преценката на окото. Ние можахме да преминем направо към интересната част. Към взаимното опознаване на дълбините и трепетите на душите ни.
Не зная за теб, но на мен това ми идва много разтоварващо. Омръзна ми до смърт да се притеснявам дали хората ме смятат за достатъчно зрял, порядъчен, достоен за уважение и какво ли още не. Да трябва винаги да бъда учтив и да изглеждам заинтересован. Когато си пиша с теб, не се налага да се притеснявам от големите си стъпала. Мога да обеля царевицата (ако ми позволиш една селскостопанска метафора) и да разкрия свежите зърна на мечтите, страстите и страховете си. Те всичките са твои, Сю – да ги огризкаш, както пожелаеш. С малко солчица стават страхотни.
И след всичко това просто си длъжна да ми кажеш новата си тайна. Обещавам да не се смея. Или поне не толкова гръмогласно, че да ме чуеш чак от Чикаго...
Започвам да задрямвам и се сетих да погледна новия си часовник. Няма да ти казвам колко рано сутринта е, но навън е пълна тишина. Дано поне твоите сънища да са по-звучни в момента!
Дейвид
Остров Скай
18 август 1914 г.
Дейви,
Какво се случва с този свят?
Преди осем седмици стоях на кея, опитвайки се да събера смелост да се кача на оня проклет ферибот. Гледах хоризонта и си мислех, че ако тръгна и мина оттатък него, ако се срещна с теб, всичко ще се промени. Не заради самото пътуване, заради отпътуването. Жените като мен не се втурват през морета и океани на срещи с очарователни американци. Ами седят и чакат лодките на съпрузите си да се завърнат у дома.
Ето защо аз също се прибрах у дома – да препрочитам писмата ти и да се преструвам, че не съм била на косъм от решението да се кача на ферибота. И да чакам Иън да си дойде от лов на херинга по Норт Минч. И да мисля и премислям по кой начин да му съобщя, че след толкова години съм бременна.
В деня, в който се върна, аз бях навън и простирах, нагазила в кал до глезените. Той влезе през портата, пусна на земята риболовната си торба и каза мрачно: "Във война сме."
Изведнъж стана толкова студено, Дейви, забравих за моята новина. Попитах го кого има предвид с това "сме", а той само ми подаде един вестник.
Четири дни по-рано Великобритания беше обявила война на Германия. Докато аз бях седяла сама в къщичката, докато бях препрочитала стари писма и събирала смелост, светът беше влязъл във война.
Той заяви, че заминава за фронта веднага щом си приготви багажа. Едващо се беше прибрал и отново заминаваше. И за какво? Какво го беше накарало да мисли, че тази война има нещо общо с него? С нашия остров? С нас? Каза: "Нашият свят вече го няма. Него не мога да го върна, но, дявол го взел, всичко давам, ако мога да спася останалото да не се разпадне."
Беше толкова невъзмутим, Дейви. Спомням си как поглед, нах през рамото му и забелязах една прелитаща чайка, сякаш увиснала във въздуха. Дори овцете бяха притихнали... Сякаш целият остров беше притаил дъх да чуе неговото вричане. Сякаш имаше смисъл! Дълбоко в себе си почувствах болка – и бях сигурна. Че е възпяваната болка от "разбиването на сърцето".
По-късно същия ден разбрах, че съм загубила детето. Дете – нечакано, но не и непожелавано. Бях имала време да свикна с мисълта за присъствието му, сега оставаше да свикна с чувството на празнота, което беше оставило след себе си. Може би винаги съм била права. Може би вселената никога не е предопределяла за мен да бъда майка. Най-неочаквано бях загубила и съпруга си, и детето си, и мирния свят, който познавах. През следващата седмица Иън замина, заедно с Финли и другите местни момчета, за тренировъчен лагер.
О, Дейви, имам нужда от писмата ти. Имам нужда от някоя мила дума, от някоя весела дума, имам нужда от някоя твоя снимка в нелепо карирано сако. Имам нужда да забравя, че всичко това се случва.
Елспет