Осма глава
Маргарет
Единбург
Сряда, 24 юли 1940 г.
Уважаеми сър,
Моля да ме извините за това неочаквано писмо. Дори не съм сигурна дали пиша на правилния Финли Макдоналд.
Имам причина да вярвам, че Вие може би сте мой чичо. Майка ми е Елспет Дън, която някога е живяла на Скай, а сега живее в Единбург. Моята братовчедка Емили Макдоналд (дъщеря на Аласдър) ми предостави този адрес, с който разполага, след като веднъж се е срещнала с Вас в Глазгоу. Никога не съм познавала чичовците си и бих искала да се запозная с Вас.
Може ли да Ви пиша?
Искрено Ваша
Маргарет Дън
Глазгоу
25 юли
Маргарет, Не го ли направи вече? Финли Макдоналд
27 юли 1940 г.
Скъпа Мейси, Отново съм във въздуха! И тъкмо навреме. Атакуваха всичките ни постове тук на юг. Наистина едва ме сдържаше вече на земята. Как е при теб в Единбург?
Изпрати ли писмото до чичо си? Той отговори ли?
С обич Пол
Единбург
Понеделник, 29 юли 1940 г.
Скъпи Пол, Той ми върна отговор. Ако въобще може да се определи така. И струва ми се, че след като нито ме опроверга, нито ме отряза напълно, мога да приема, че наистина е Финли Макдоналд, когото търся. Попитах го дали може да му пиша и единственият му отговор беше: "Не го ли направи вече?" Без съмнение той трябва да е чичо ми. Има същото хапливо чувство за хумор като майка.
Няма да му пиша. Ще трябва да премислям всяка думичка, за да бъда напълно сигурна, че няма да се подиграе с нея. Не съм убедена, че си заслужава усилието. Защо не можех да имам някой изчезнал за дълго чичо, който ме обявява за своя наследница, или ми предава безценната си колекция с артефакти от Южните морета, както е в книгите? Или който, в най-лошия случай, е настанен в някой приют за душевноболни. Сигурна съм, че ми е попадала някога такава история. Приютът за душевноболни бих го преглътнала. Но заядлив отговор? Не мисля.
Маргарет
П.П.: За Единбург не питай. Половинтонна бомба над Албърт Док[23], запалителни вещества по цялата железопътна мрежа и навсякъде из Грантън[24] . Ако майка беше тук, това със сигурност щеше да я съсипе. А сега трябва и за теб да треперя. Пази се, моля те.
31 юли 1940 г.
Скъпа Мейси, Къде се дяна оня приключенски дух, който толкова обичам? Къде е любопитството да надникнеш какво има отвъд следващия връх, готовността да се хвърлиш с главата надолу във всяка ситуация, само и само за да ти секне дъхът дори и за миг? Винаги казвам на момчетата тук, че ако годеницата ми беше мъж и беше при нас във въздуха, щеше всички да ги сложи в малкия си джоб.
Въобще нямай грижа за мен. Държа си една твоя снимка в джоба, попоглеждам си я и хубавите ти очи са ми като талисманчета.
Сама се досещаш, че нежеланието му да ти върне подобаващ отговор предвещава дори още по-интересна история. Давай, Уотсън! Ти си на ход!
Обичам те.
Пол
Единбург
Петък, 2 август 1940
Скъпи Пол,
Ще го направя. Заради теб. Но само и единствено заради
теб.
Мейси
Единбург
Петък, 2 август 1940 г.
Уважаеми сър,
Или може би чичо Финли?
Трябва да призная, че бях озадачена от отговора Ви. Като отказ ли да го разбирам? Или като опит за разубеждаване? Или като намек за съгласие да Ви пиша отново?
Моля Ви, имам толкова много въпроси за майка си, неща, които тя никога не е споделяла с мен. Не е нужно да идвате на чай или да бъдете гост на сватбата ми. Само няколко мига от времето Ви, за да ми пишете и да ми разкажете за майка ми. Помогнете ми да попълня празните места в "първия том" от живота й.
С благодарност Маргарет Дън
Глазгоу
3 август
Маргарет,
Не ти ли е хрумвало, че майка ти е имала причина да държи този том затворен?
Не ти ли е хрумвало също, че мъж, който се е отдръпнал, иска да бъде оставен на мира?
Уверявам те, нямам да казвам каквото и да било за Елспет, което ти би искала да чуеш. Понякога не стигат и години, за да се заличи разочарованието.
Финли Макдоналд
Единбург
Понеделник, 5 август 1940 г.
Скъпи чичо Финли,
Не съм възнамерявала да отварям стари рани. Уверявам Ви. Не желая да навлизам в личното Ви пространство. Просто искам да опозная майка си по-добре. А вярвам, че Вие също сте толкова любопитен да узнаете нещо за настоящето й, колкото съм аз по отношение на миналото й, иначе не бихте ми отговорили. Два пъти.