Така че, в отговор на Вашата отзивчивост, аз също ще Ви казвам по нещо за майка си всеки път, когато Вие ми кажете нещо. Услуга за услуга.
Искрено Ваша Маргарет Дън
Глазгоу
6 август
Маргарет, Услуга за услуга. В окопите казвахме: "Живей и остави другите да живеят". Ако немците не стрелят, и ние не стреляме. Понякога им давахме малко почивка и съответно те също ни оставяха да си отдъхнем за малко. Естествено, командването не одобряваше. Казваха ни да стреляме първи, за да държим врага нащрек. Да ги накараме да ни оставят на мира.
Твърдоглаво момиче си ти. Така да бъде, печелиш. Точно като Елспет. И тя беше твърдоглава колкото си иска, въпреки че в къща с три момчета предполагам не е имала кой знае какъв избор.
Услуга за услуга. Никога не съм бил съгласен с командването. Никак даже.
Финли Макдоналд
Девета глава
Елспет
Чикаго, Илинойс, САЩ
10 септември 1914 г.
Скъпа Сю,
Толкова ми се иска да можех да се сетя за някоя добра шега или за някоя забавна история, която да ти разкажа.
Имаш ли някакви новини от съпруга си? Ясно ли е вече дали е изпратен извън страната? Ако това може да те успокои, поне ти си в безопасност на Скай. За което аз съм благодарен.
И, Сю, сигурно излизам от тона на благоприличието, но сърцето ми се е свило, откакто разбрах, че си загубила бебе. Де да знаех правилните думи – зная само, че ги нося в сърцето си.
Нямам повече снимки в карираното си сако, но ти обещавам, че следващия път, когато си купя нелепо палто например, ти ще бъдеш първият човек, на когото ще изпратя снимка. Изкушавам се да изляза и да си купя едно заради теб, ако това ще те накара да се усмихнеш.
Всъщност никога досега не си споменавала за съпруга си. Знаех, че си омъжена – заради обръщението "мисис" и всичко останало, но самата ти никога не си говорила за него. Което е странно, като се има предвид, че сме говорили за какво ли не вече.
Моля те, дръж ме в течение. Мога да следя сводките във вестниците, макар от моята страна на океана невинаги е ясно какво се случва оттатък.
Аз съм до теб.
Дейвид
Остров Скай
4 октомври 1914 г.
Дейвид,
Най-после имам новини от Иън. Батальонът му е в тренировъчен лагер в Бедфорд. Той очаква да ги мобилизират всеки момент, но предполагам, че повечето мъже говорят така. Какво друго им остава, освен да очакват? Изпратил ми е кратко писмо, в което бодро говори за тренировки, за оръжия и за това как всички се надявали да "заловят няколко хуни". И нито дума за мен, за вкъщи или за бебето, което загубих.
Брат ми Финли също се записа доброволец едновременно с Иън. Двамата израснаха неразделни. Беше повече от ясно, че и на война ще отидат заедно. Майка ми отказа да пусне най-малкия ми брат, Уили. Той винаги е бил малкото й момченце и предполагам, че докато може, ще го държи под крилото си. Уили не е на себе си, откакто Финли замина. Мисля, че майка направи грешка и пусна да замине не този, когото трябваше. Открай време Уили е бил нейният любимец, но Финли – веднъж усетил вкуса на света навън, може никога да не пожелае да се върне. Той просто не е създаден за земеделие и за рибарство. Струва ми се, че единственото, което би го върнало на Скай, е Кейт.
Опитвам се да пиша, да се разхождам сама и да съчинявам по някое стихотворение. Но само се оплитам още повече. Нищо не е наред. Да можеше нещата да си тръгнат постарому. Да можеше да се отърся от всичко това. Мира не ми дава мисълта, че Иън, Финли или което и да е от нашите момчета се подготвят да заминат на сигурна смърт.
Не зная защо не съм ти казала за съпруга си. Предполагам защото разговорите ни никога не са тръгвали в такава посока. Но вече нямам сили да продължавам да не ти казвам цялата истина.
Елспет
Чикаго, Илинойс, САЩ
2 ноември 1914 г.
Скъпа Сю,
Мога да разбера как се чувства брат ти Уили. Познаваш ме – и аз нямаше да съм във възторг, ако всички са заминали на фронта, а аз съм си останал. Защо да не ми се полага приключение и на мен?
Сигурен съм, че може и да не е кой знае какво, но се захванах да записвам приказките, които разказвах на Флорънс. Изпращам ти една – "Сиренцето на Крал Мишок". Флорънс обожава сирене! Реших, че може да ти се види занимателна – просто така, за да минава времето. Нищо че не е довършена. Нямам идея как да я завърша. Може пък на тебе да ти хрумне нещо?