При нас започна новият срок и смея да кажа, че като посвикнах с преподаването, вече не се чувствам толкова неуверен. Тъкмо приключихме с уроците за историята на химията (тръгнахме първо от алхимиците, после Лавоазие, Менделеев и т.н.). Учениците ми сътвориха направо потресаващи есета. Като си помисля, че това е следващото поколение държавници и магистрати, а един прост аргумент не могат да изложат! Във всеки случай, докато ги четях и си мислех как аз на тяхната възраст (ако не греша!) пишех доста по-добре, се сетих за теб.
Сю, трябва пак да започнеш да пишеш. Не се опитвай да се насилиш, просто затъкни един молив и един лист в колана си, за да можеш, когато и където музата ти те посети отново, да спреш и да нахвърляш каквото ти е хрумнало. Както е казал Емерсън[25]: "Геният е дейността, която удържа нещата в порядък" (и е имал предвид поезията). Мисля си, че ако се върнеш към писането, това ще ти помогне да се върнеш към нормалността, за която толкова жадуваш.
На мен обезателно ми пиши, без значение какво. За теб може и да не е поезия, аз обаче никога не съм приемал писмата ти по друг начин.
Чакам си стиховете.
Дейвид
Остров Скай
29 ноември 1914 г.
Скъпи Дейвид,
О, мен ако питаш, това противно момиченце трябва да си остане мишка завинаги! Да се качи на масата, за да достигне хляба от другата страна? Искрено се надявам твоята племенница да има по-добри обноски по време на хранене.
Добре, ако не искаш да оставиш Лоти мишка, какво друго може да се измисли? Какво ще кажеш да я хване мисис Сова и да я направи на миши мус? Все някак трябва да си вземе поука. Може да е нещо, свързано с изстиващите на прозореца пайове на майка й? (Ох, чак на мен ми се доядоха...) Или пък да спаси Крал Мишок по някакъв начин и така да получи вечната му благодарност? Или да се влюби в Крал Мишок? Не зная всъщност, но ми се струва, че с тази кадифена златна мантия и миниатюрни обувчици той трябва да изглежда доста привлекателен. Все едно си е облякъл карирано сако. Няма да е изненадващо, ако тя се влюби в него.
Ще се зарадваш, като ти кажа, че нахвърлях няколко стихотворения. Послушах съвета ти и започнах да си нося бележника и молива навсякъде и една сутрин, докато миех пода (да знаеш колко досадни могат да бъдат тези дейности понякога!), нещо ми просветна. Седнах на мокрия под и докато водата за миене изстиваше, сглобих едно стихотворение. Не е "геният" на Емерсън, но в онзи момент определено не бях на себе си.
Откакто Иън го няма, неговите задачи легнаха на моите плещи. Вчера вятърът скъса едно от въжетата, с които сме захванали сламата на покрива. Оказа се, че през нощта един от сноповете се е изхлузил и за, добро утро" в кухнята ме посрещна купчина сняг. Трябваше да ме видиш – залегнала на покрива, увиснала на една ръка като някой от героите на Киплинг от "Книга на джунглата", как се опитвам да привържа сноповете слама един за друг. Когато се прибрах, и веждите, и миглите ми целите бяха замръзнали, а за да затопля пръстите си, че да мога да си направя чай, трябваше да ги смуча. Започнах да нося панталони всеки ден – заради работата, която върша. Убедена съм, че Иън въобще не е помислил за това, когато е решил внезапно да се втурне подир момчешките си мечти за слава.
Знаеш ли, Дейви, най-тежки са нощите. Седя до огъня и плета, или държа непрочетена книга на скута си и не мога да накарам ума си да спре да препуска, не мога да накарам ушите си да престанат да чуват всяко прошумоляване и всяко проскърцване. Опитвам се да си лягам рано, за да не се налага да мисля и да не чувствам самотата, но просто не мога да заспя. Ще ти призная, че извадих всичките ти писма и ги препрочитам, и понякога заспивам, завита с твоите думи. Така имам усещането, че наистина си тук и че не съм сама. Мога да си представя как си говорим. Макар да съзнавам, че е абсурдно, защото никога не сме си говорили в действителност и не зная как звучи гласът ти. Между другото, наясно ли си колко предвзето звучиш в първите си писма до мен? Очевидно наистина си искал да ме впечатлиш.
Най-накрая умората взе да ме хваща и мисля, че ще с добре да завърша писмото и да духна свещта. Ако утре времето се задържи добро, ще мога да го изпратя, макар да се опасявам, че пощите напоследък нещо взеха да се бавят.
Елспет
Тера Хоут, Индиана, САЩ
23 декември 1914 г.
Скъпа Сю,
В момента съм в Тера Хоут, за да празнувам Коледа заедно с Иви, Ханк и Флорънс. Получих писмото ти, когато тръгвах за гарата, и определено се зарадвах, че ще имам такова приятно четиво за влака. Доста дългичко писмо – зимните нощи на Скай трябва наистина да са продължителни.