Предложенията ти ме вдъхновиха да завърша "Сиренцето на Крал Мишок" и сега ти изпращам края на историята за преценка (одобрение?). Прочетох довършената приказка на Флорънс, а тя заподскача и завика: "Пак! Чети пак!" Ако мога да предизвикам подобна реакция и у теб, ще бъда истински удовлетворен.
Изненадан съм, че говориш за "момчешки мечти за слава" – ти, която винаги толкова внимаваш да не слагаш етикети, основани на пола. Чувам, че тук, при нас, колкото мъжете, толкова и жените критикуват Уилсън за това, че се пази да не го повлече водовъртежът в Европа. Америка не е воювала отдавна – на нас също ни се иска да се посбием.
Снощи на вечеря Иви произнесе впечатляваща реч против Уилсън. Нашият дядо се е бил в края на Гражданската война и ние сме израснали с неговите истории. Ама как умееше да разказва само! Никой друг не е представял войната така. Навремето успя да зарази дори малката Иви, която си залепи изкуствени мустаци и цяло лято игра на войници с мен.
Въпреки че не е имало война, когато татко е бил в разцвета на силите си, той си остана вечното разочарование на дядо, защото се беше дистанцирал от армията. Не съм сигурен дали дядо някога му е простил за това. Той смяташе войниклъка и войната за граждански дълг, докато татко ги приемаше за самоубийство. Ако Америка все пак се хвърли в боя, аз може и да се присъединя – просто ей така, напук на татко.
Но така или иначе, нужни са и разведряващи мисли. Иви вече развали празника с нейните приказки за войната. И на Ханк малко му трябва да я изпрати да спи в плевнята. На теб пожелавам най-веселата Коледа, Сю. Може и да си съвсем сама там, в малката си къщурка, но знай, че не си забравена и че навръх Коледа някой мисли за теб.
Дейвид
Остров Скай
21 януари 1915 г.
Скъпи Дейви,
Изпращам ти един малко позакъснял коледен и новогодишен подарък. Най-новата ми книга! Твоето писмо и пакетът с току-що напечатаните книги от издателя ми пристигнаха в един и същ ден, което означава, че ще получиш един от най-първите екземпляри. Струва ми се толкова странно да чета тези стихотворения сега, тъй като всичките са написани преди войната. Толкова ведри в сравнение с темите в стихотворенията ми напоследък. Без цветя, без облаци и летни дни. Сега пиша за по-мрачни неща и емоции: самота, гняв, сурови зими. Не съм сигурна дали са толкова добри, но поне помагат да "надвия драконите в мен", както се казва.
Толкова рядко получавам новини от Иън, че малко ми остава да полудея. Всъщност научавам повече за него от Финли. Слава Богу, че имам брат, който пише писма. Всъщност е възможно вече да полудявам, тъй като обмислям да се преместя при родителите си, докато Иън си дойде. Онзи ден, докато бях навън, се подхлъзнах на едно заледено място и си навехнах глезена. За късмет бях в града на пазар за зеленчуци и имаше кой да ме отведе до лекаря, но се притесних. Ами ако се беше случило, когато съм вкъщи сама? Нямам телефон и бих стояла съвсем сама, докато някой не реши случайно да се отбие у нас.
Освен това ми дойде до гуша от всичко, с което съм се нагърбила тук. Земеделската работа е достатъчно тежка за цяло семейство, а какво остава за сам човек? Имам чувството, че всичко започва да се разпада отгоре ми. Още едно въже се скъса на покрива. Качих се отново и разбрах, че всичките са изтънели. Не зная дали са пропити с мухъл, дали птиците са виновни или проблемът е, че не съм ги сплела както трябва, но определено са се закъсали и се разпадат. Кажи ми, Дейви, какво търси една издавана поетеса върху сламения покрив посред зима с парче плетено въже между зъбите? Не е ли по-редно да седя в кожено кресло пред пращящия огън в някоя библиотека? Ти дали би бил там с мен?
Хареса ми краят на "Сиренцето на Крал Мишок". Лоти пораства, научава се да споделя и да казва "благодаря". Все още смятам, че щеше да е прекрасно, ако се беше влюбила в Крал Мишок, карираното сако и тем подобни. Какво каза Лара за тази история?
Грижи се за себе си.
Елспет
Чикаго, Илинойс, САЩ
16 февруари 1915 г.
Скъпа Сю,
Никога няма да повярваш – изпратих една от приказките си в списание! Не очаквам отговор в скоро време, но мислех, че ще бъдеш горда да узнаеш, че съм събрал смелостта да извадя наяве "Балът на феите по здрач". Ако ти не ме беше насърчила, никога нямаше дори да запиша приказките. Какво те накара да решиш да изпратиш твоите стихотворения първия път?
Новата ти книга е великолепна! И дори си ми изпратила автограф. Очевидно вече съм в позиция на "скъп приятел"? Стана ми ясно какво имаш предвид под "ведри" теми (аз, разбира се, не съм чел нищо от това, което си писала напоследък), но вероятно всички имаме нужда да четем за цветя, облаци и летни дни в днешно време.