Ваканцията свърши и отново сме на училище. Нося на учениците си вестници. Открих, че са печално неинформирани за това какво се случва в Европа. Ако Уилсън ни вкара във войната, някои от по-големите ми ученици биха могли да се включат. Най-малкото, сега вече не смятат, че Балканите се намират някъде близо до Швеция.
Що се отнася до твоя въпрос, не зная какво мисли Лара за "Сиренцето на Крал Мишок". Не е чела никоя от приказките ми. За да бъда напълно честен, трябва да кажа, че не съм сигурен какво точно чете тя. Опитах се да й дам някои от моите любими книги, но тя ми ги върна, определяйки ги като "твърде момчешки". Всичко, което съм я виждал да чете напоследък, са модни списания и списъци с гости, тъй като вече правим планове за сватбата. Може би след това ще има повече време да се усамоти с някоя книга. Ти как мислиш?
Пожелавам ти успех с местенето при родителите ти. Смела жена си ти! Аз тук с нетърпение чакам точно обратното.
Дейвид
Остров Скай
8 март 1915 г.
Скъпи Дейвид,
Малко след като ти писах, получих писмо от Иън, в което казва, че най-накрая ги изпращат на фронта и в петък заминават. Разбира се, когато получих писмото, беше петък сутринта, така че вече бяха заминали.
Питам се защо не ми изпрати телеграма? Може би щях да успея да събера смелост и да се кача на проклетия ферибот, за да видя съпруга си още веднъж. Не съм го виждала от обявяването на войната преди повече от половин година. Зная, че по това време е бил в отпуск, защото Финли си беше дошъл до вкъщи. Но когато зададох въпроса на него, той отвърна, че не е имал достатъчно пари, за да пропътува целия път от Бедфорд до тук. Направо ме вбесява! Скътала съм една скромна сума от продажбите на книгите ми, но Иън твърдоглаво отказва да докосне и пени. Всичко, което трябваше да направи, беше да остави ината си в мешката, да ми позволи да му купя билет и да си дойде вкъщи да се сбогуваме. Сега е вече на фронта и кой знае дали ще го видя отново.
Като оставим всичко това настрана, аз съм добре. На Скай до момента не е имало такива сериозни удари, както в големите градове. Вдовицата на брат ми, Криси, е в Единбург, и от писмата й разбираме колко трудно става снабдяването с някои храни. Ние поне имаме собствено производство и мляко, колкото дадат овцете. По това време на годината, когато можем да се надяваме само на малко зеленилки и дребни плодове, винаги е по-трудно. Аз обаче още имам завиден запас от репички, картофи и пушена риба, така че не мога да се оплача. Само дето чаят ми е на свършване и когато мога, използвам пак листата. Цената на захарта скочи, но така или иначе, не възнамерявам да правя марципанови кейкове или курабийки в близко време.
И така, Иън е във Франция, а аз съм в неведение какво се случва с него. Само се моля двамата с Финли да се пазят един друг и да си помагат – както са правили винаги. Моля се да се опазят живи.
Елспет
Чикаго, Илинойс, САЩ
29 март 1915 г.
Просто не зная какво да кажа. Опитвам се да се поставя на твое място, да почувствам това, което чувстваш ти. Но не се получава. Извинявай.
Всъщност би трябвало да изчеткам фрака си и да репетирам речта си, защото до сватбата остава още съвсем малко. А какво правя вместо това? Седя зад бюрото и пиша писмо на теб, Сю. Зная, че би трябвало да съм по-ентусиазиран за предстоящата церемония, но съм напрегнат – предполагам, че е нормално. Не че се съмнявам в решението си... но като цяло се чувствам малко нервен. Лapa се вълнува и за двама ни. В момента за нея не съществува нищо, освен пробите на роклята и шушуканията с приятелките.
Не съм наясно с всичко, което е планирано, зная само, че мога да очаквам да срещна на сватбата всекиго, с когото някога сме се познавали или с когото евентуално можем да се надяваме да се запознаем. Вероятно ще бъдат сервирани ордьоври, които ще бъдат върнати в кухнята почти недокоснати, а след това – два пъти повече печено месо, отколкото гостите ни могат да си представят, че ще изядат. Жените до една ще бъдат облечени твърде елегантно и пристегнати твърде плътно, за да хапнат повече от хапка от храната. Всичко това ще бъде прокарвано с шампанско, достатъчно да напълни няколко вани (единствената част от угощението, която гостите ще консумират с ентусиазъм), и последвано от блюда със сладкиши и пасти – толкова сладки, че биха разплакали зъболекаря. А накрая ми предстои и меден месец.
Все си мисля за теб, Сю – седнала сама край огъня в твоята къщичка, "оцеляваща" на солена риба и картофи, слаб чай и кейк без захар. Признавам, че чак ме боли от чувство за вина – цялото това екстравагантно пируване и лентяйство, когато ти и момчетата на фронта полагате толкова усилия, а получавате толкова малко в замяна. Ако някой ме попита къде бих предпочел да бъда в деня на сватбата си – в зала, пълна с непознати, опитвайки се да изям своята порция от угощението, или сам в една къщичка с теб, Сю, пиейки слаб чай – няма съмнение кое бих предпочел.