Дейвид
Остров Скай
17 април 1915 г.
Дейвид,
Направих го – преместих се при нашите. Вече ми идва твърде много да живея сама – в повече от едно отношение. Прекарвах почти всеки ден в пощенската станция в очакване на една-едничка дума, докато не осъзнах колко жалко е това всъщност. Лошите новини сами ни намират, независимо колко надалеч бягаме.
Вече ми беше непосилно да поддържам къщичката сама. Вместо това взех едно смело решение да построя нова къща – нова-новеничка съвременна каменна постройка, покрита с плочи и с комин. Разполагам с компенсацията[26]за военната служба на Иън, а той не е тук, за да ми каже, че не разрешава. Наех дърводелци и всичко. Ето една малка скица на това, което планирам. Ще оставя старата къщичка за животните. Стига вече съм делила дома си с кокошките!
Нямам никакви новини от Иън от доста време насам. Ако не беше толкова злокобно, щеше да ми е забавно, тъй като получавам повече писма от мъж, когото никога не съм срещала, отколкото от собствения си съпруг. Но както се казва, липсата на новини означава добри новини.
Макар да не ти го казах в последното си писмо, много се гордея с теб, че си изпратил една от приказките си до списанието. Обадиха ли ти се вече? Моля те, дръж ме в течение.
Питаш ме как съм събрала смелост да изпратя моите стихотворения. Финли го направи. Докато растяхме, и на двамата все нещо сякаш не ни достигаше. Седяхме на брега – той дялкаше, аз все си скицирах разни работи или пишех. Все гледахме към хоризонта, общувахме си без думи. После, когато той порасна достатъчно, татко започна да го взема със себе си на лодката. Той отиваше за риба, а аз оставах на брега. Винаги ми носеше разни камъчета, които намираше, за да се чувствам така, сякаш съм била с него. И аз знаех, че макар почти всяка сутрин да излизаше с лодката, нямаше да избяга. Излизането с лодката го обвързваше с острова по-здраво, отколкото всичко друго на света. Така никога нямаше да може да си тръгне. Ето защо той се зарече да изпрати стихотворенията – за да може, заедно с тях, в света навън да излезе и частица от мен. Той самият беше в капан. Но между мен и света отвъд нямаше пречка.
В продължение на седмица всяка нощ се промъквах в училището, за да използвам пишещата машина на директорката, и кълвях по клавишите, докато натрупах цяла купчина напечатани стихотворения за изпращане. И малкото ми прегрешение беше възнаградено. Останалото, както се казва, е история! Можеш ли да повярваш – тогава бях само на седемнайсет.
Издателят ми винаги е бил удивително толерантен към мен и моето отшелничество, но миналата седмица ми изпрати най-интригуващото писмо, което някога съм получавала. Преди доста време ме беше помолил за моя снимка, която да включи в една от книгите. И накрая заяви, че след като аз не му изпращам снимка, той ще ми изпрати фотограф! Все още чакам за последно потвърждение, но предполагам, че след две-три седмици той ще дойде. Не мога да ти опиша колко нервна се чувствам, Дейви! Досега никога не съм се снимала, никога не съм се виждала през погледа (или в случая – през обектива) на някой друг. Нямам идея какво да облека. Все пак не бива светът да остане разочарован от единствената фотография на Елспет Дън.
В един момент, мили мой, все ще трябва да вземеш решение за сватбата. Трябва да решиш дали искаш да бъдеш на ферибота, когато потегли, или би се чувствал по-щастлив здраво стъпил на кея. Зная, че не си човек, който би се примирил да гледа безучастно от брега как фериботът отпухтява в далечината. Но може би това не е твоят кораб. Може би не плава в твоята посока. Ти ще вземеш вярното решение. И аз мисля, че вече знаеш какво е то.
Е.
Чикаго, Илинойс, САЩ
9 май 1915 г.
Скъпа Сю,
Звучиш така, сякаш успяваш да се държиш, въпреки че не знаеш какво се случва на фронта. Пък на мен току-виж ми се удала възможност и да те срещна очи в очи, ако Уилсън най-после поддаде. След "Лузитания"[27] всеки тук се е настървил за германска кръв. Хиляда и двеста души, които нямат нищо общо с тази война, загинаха на този кораб. Какво беше казала в първото си писмо? Че всички тук в САЩ сме каубои и бандити. Намесим ли се ние, тежко му на кайзера!