Учебният срок се изнизва и аз се надявам учениците ми да напуснат класната ми стая с малко по-трезви представи.
Много от тях все още приемат войната с пренебрежение – като проблем на Европа, но немалък брой все пак разбират, че става дума за нещо по-мащабно. Дните, в които страните ни бяха изолирани помежду си, вече са минало. Вече сме в двайсети век. Това, което засяга една страна, засяга всички ни. Сега учениците ми осъзнават, че светът ни си заслужава да се борим за него.
Наистина ли си събрала смелост да изпратиш стихотворенията си, когато си била едва на седемнайсет? Сю, ти си невероятна! И, ако нямаш нищо против да пресметна, много по-млада от възрастта, на която съм смятал, че някой може да придобие такава известност. Била си на седемнайсет, когато си започнала, и като сверя с датата върху корицата на първата ти книга, сега си само на двайсет и седем. Може и да се шегуваш, че си "стара", но между двама ни разликата е само четири години.
Надявам се, че фотографирането е минало добре (ако вече е минало) и че не ти се е наложило да бъдеш облечена в старите си панталони или да те снимат сред овцете. С най-голямо удоволствие бих видял резултата.
Дейвид
Остров Скай
29 май 1915 г.
О, Дейви, тази безумна, абсурдна война!
Имало е голямо сражение във Фестюбер. Батальонът, в който са повечето от нашите момчета от Скай, е бил на предната линия. Почти всяко семейство, което познавам тук, е пожертвало син, съпруг или баща за ненаситната паст на войната само в тази единствена битка.
Брат ми Финли е много лошо ранен. Снаряд е паднал точно пред него и макар за късмет да не го е улучил, е разкъсал левия му крак. Бил е буквално на крачка от неизбежното. Мама ходи да го види – заради заслугите му към Британия е настанен в болница в Лондон. Аз я последвах до кея и бях на косъм да се кача на ферибота. Но не можах. Дори за Финли не можах. Наплаках се, задето съм толкова мекушава, а после му написах стихотворение върху носната си кърпичка. Надявам се то да каже това, което аз не мога. Надявам се да разбере колко много го обичам. Седя тук, на Скай, чакам мама да пише и се моля нещата да не са толкова зле, колкото си ги представям.
Иън също е бил ранен, но не чак толкова зле, че да остане далеч от фронтовата линия повече от няколко дни. Не ми написа и един ред дори, само изпрати една от онези готово напечатани пощенски картички на Полевата медицинска служба (където задраскваш редовете, които не се отнасят за теб) с лаконично известие: "Приет съм в болница (ранен) и се възстановявам." Имаше прикрепено кратко лично съобщение от него, в което беше написал, че е добре – само порезна рана в рамото, нищо притеснително – но мога ли да изпратя малко цигари?
И знаеш ли кое е странното, Дейви? Аз самата всъщност не се чувствам притеснена, поне що се отнася до Иън. Чувствам някаква празнина вътре в себе си. Чувствам се самотна, но все пак в днешно време това не е нещо необичайно. Чувствам се някак копнееща, макар да не съм сигурна за какво. Но не и тъжна или ядосана, или уплашена, или разтревожена. Поне засега.
Моля се Америка да не се окаже въвлечена във всичко това. Остани там, където си, Дейви. Не се подвеждай по високопарните приказки на разни безумци. Не ми давай причина да започна да се тревожа.
Умолявам те!
Елспет Скъпа Сю, Защо все не намирам думи, когато най-много се нуждаеш от тях? Ако мислите ми за теб в този момент можеха да се облекат в думи, тогава веднага би получила най-силната писмовна прегръдка. Как е Финли?
Хаосът в Европа сякаш отразява хаоса в собствения ми живот. Първо, съпругът на Иви е болен. Отначало не изглеждаше много сериозно, но възстановяването му се проточи доста дълго. Флорънс е в къщата на родителите ми в момента. Представяш си колко притеснена е Иви за здравето на Флорънс. В момента, в който Ханк усетил първите признаци на треска, тя веднага отпратила Флорънс.
Отложих сватбата. Лара е бясна. Казах й, че не е уместно да продължим с приготовленията за празненството, при положение че Ханк е толкова болен. Не мисля, че наистина ми вярва, че това е единствената ми причина. Истината е, че аз също не го вярвам. Може би си права. Може би това не е моят ферибот. Въпреки че не очаквам от нея да се примири лесно.
Не казваха ли, че една злина не идва сама? Ако болестта на Ханк е първата, а отменената ми сватба е втората, тогава третата е, че ме помолиха да не се връщам на учителското си място следващата година. Бяха много любезни, но всъщност целяха да ми дадат да разбера, че съм уволнен. Изглежда, родителите на децата са ми вдигнали мерника заради това, че носех вестници в час, че говорех на учениците за "Лузитания" и други подобни варварщини. Мамите и татковците не са искали скъпоценните им глезльовци да знаят какво отвратително място е светът в действителност. И каква излезе тя сега – опитах се да съм преподавател и бях изритан, именно защото го правех наистина добре. Инструкциите бяха повече от ясни: "Придържайте се към учебния план".