Знаеш ли, точно в този момент се чувствам спокойна, но това спокойствие е крехко като черупката на яйце. Кътам си го и се опитвам да го опазя от трясъците и гърмежите оттатък Ламанша. Но ужасно ме е страх, че нещо ще се сгромоляса с такава сила, че ще отекне чак на моя малък остров.
Е.
Чикаго, Илинойс, САЩ
21 юли 1915 г.
Скъпа Сю,
Подпрял съм снимката ти на бюрото си и докато пиша сега, се опитвам да си те представя – как четеш писмото ми, след като вече е дошло при теб. Твоето описание се оказа абсолютно незадоволително. Едва ли е нужно да ти казвам колко прелестна изглеждаш в моите очи.
А сега, след като видях снимката ти, мога да разбера защо баща ти е решил, че приличаш на фея, заспала в градината. Ако не бях уверен, че си по-голяма от палеца ми, щях да предположа, че роклята ти е ушита от листенца розов цвят и нишки от паяжина. Изглеждаш толкова крехка сред цветята. И толкова замечтана. Какво си мислеше в момента, в който беше направена снимката?
Не съм си давал сметка, че историите за моите лудории и хлапашки геройства са били толкова важни за теб – че са те задържаш "на повърхността в това море от хаос". Никога не съм се надявал на повече от малко искрен смях или изръкопляскване за номерата, които въртя. Чувствам, че имам още много да преживея, но както винаги, оставам готов да посрещна предизвикателствата. Ако вярваш...
Докато пишех горното, нещо се случи. Хари пуснал Лара в стаята ми да ме изненада и тя, разбира се, веднага забеляза писмото на бюрото ми. Грабна го и го прочете, преди да осъзная какво се случва. А после отмени годежа окончателно, или ако трябва да бъда точен, запрати годежния пръстен в кошчето ми за отпадъци. Каза, че няма как да не се досети, че съм влюбен в теб, и че не може да се състезава с човек, който през цялото време е бил на пиедестал.
Знаеш ли, за момиче, което не е завършило колеж, е доста умна.
Дейвид
Остров Скай
4 август 1915 г.
Дейви, о, Дейви! Защо ти трябваше да напишеш това! Ако си беше премълчал, сега нямаше да съм в такава безизходица. Щях да си вървя полека напред и кротко да си нося тайните. Щях да продължа да си чакам вдовството, разлиствайки вестниците за всеки нов списък с убити и ранени. А ти щеше да продължиш да си бъдеш моят весел кореспондент, почитател на поезията ми и интересен приятел. Последното ти писмо развали всичко. Сега вече никога няма да бъдеш просто моят, интересен приятел".
Какво се очаква да кажа? Би било редно да кажа, че е ужасно самонадеяно от твоя страна да пишеш на омъжена жена и да й заявяваш, че си влюбен в нея. Какво бих искаш да кажа? Искам да кажа, че едва ли щеше да напишеш всичко това, ако не беше поне малко сигурен в моите чувства.
Какво си мислех в момента, в който беше направена снимката ли? Мислех, че знаеш, Дейви. Мислех си за теб.
Сю
Чикаго, Илинойс, САЩ
20 август 1915 г.
Скъпа моя Сю,
Не зная дали ще ми повярваш с какво влудяващо напрежение чаках да ми отговориш. Ако бях някой хазартен тип, щях категорично да се обзаложа, че няма никаква вероятност да ми пишеш отново. Обаче една малка част от мен, която във всяко твое писмо е долавяла по някой намек или знак, която чете не просто между, но и над, и под редовете, тази част би заложила всичко на надеждата, че ще ми върнеш отговор и че си разбрала какво съм искал да кажа. И съм радостен, че тя печели облога, защото в този случай печалбата е несравнимо по-голяма.
Сега какво следва? Ако живееше на нашата улица в Чикаго, щях да те поканя на вечеря. Или може би нямаше. Как постъпва човек спрямо жена, която е омъжена, ако изключим варианта да я остави на мира?
Знаеш ли, страх ме е да не объркам нещата. Каквито и да са те. Наясно си как се издъних в почти всичко, с което се захващах досега. Само ядове създавам, нищо друго. За какво ти е такъв като мен?
С много въпросителни Дейвид
Остров Скай
6 септември 1915 г.
Дейви, Дейви, Дейви,
Ти не си от колебливите. Защо си се размислил толкова? През изминалите три години оставихме нещата да следват собствения си ход и любовта се случи от само себе си. Нужно ли е да планираме какво ще последва сега? Нужно ли ни е въобще да знаем?