Выбрать главу

Предполагам, че заниманията ми не се различават от заниманията на който и да било друг американски колежанин – уча, тъпча се с пайове и тормозя декана и коня му. Всъщност завършвам курс по естествени науки. Баща ми се надява, че ще ме приемат да следвам медицина и че някой ден ще му стана колега. Аз обаче не мога да се похваля с такава ясна визия за бъдещето си, каквато той очевидно има.

Засега просто се опитвам да доизкарам последната си година в колежа и да съхраня здравия си разум!

Дейвид Греъм

Остров Скай

11 юли 1912 г.

Мистър Греъм, "Има ли нещо, което да не умеете да правите?", питате Вие. Ами не умея да танцувам. И да щавя кожи. А също и да майсторя бъчви и да мятам харпун. И в готвенето не ме бива особено. Дали ще ми повярвате, че онзи ден загорих една... супа? За сметка на това умея да пея доста добре, да стрелям точно с пушка, да свиря на корнет (или може би всеки го умее?), а понякога съм и нещо като аматьор геолог. И макар да нямам шанс да приготвя прилично агнешко печено, дори и животът ми да зависи от това, все пак правя чудесен коледен пудинг.

Простете ми за нетактичността, но защо посвещавате цялото си време и здрав разум на науки, които не са Ви по сърце? Ако аз имах възможността да уча в университет, не бих пропиляла дори и миг за предмет, който не ми е интересен.

Представям си как с удоволствие бих посветила университетските си дни на четене на поезия, тъй като според мен няма по-добър начин за оползотворяване на времето, но след като толкова много години изпълнявах ролята на "истински поет", не вярвам да има нещо, на което някой преподавател да може да ме научи.

Ето защо колкото и не дамски да звучи, бих учила геология. По-големият ми брат Финли е все на рибарската си лодка и все ми носи разни парчета от скали, загладени от океана. А аз не преставам да се чудя откъде произхождат и как са доплавали до Западните острови.

Сега вече знаете съкровените ми желания! В замяна на което трябва да ми дадете първородната си рожба. Или пък да ме умилостивите с една от Вашите тайни. Ако не бяхте избрали естествените науки, какво щяхте да учите? Какво бихте желали да направите с живота си в крайна сметка?

Елспет

Урбана, Илинойс

12 август 1912 г.

Скъпа пакостнице, Ако ме научите да свиря на корнет, аз ще Ви науча да танцувате!

Не мисля, че има нещо "не дамско" в геологията. А Вие защо никога не сте напуснали своя остров, за да отидете в колеж? Ако аз самият живеех на някое геологически по-интригуващо място, вместо в Централен Илинойс, вероятно бих се замислил над подобно поприще. Винаги съм си представял, че ще изучавам американската литература – Твен, Ървинг и т.н., но баща ми отказа да плаща за четири години "четене на приказки".

Какво искам да правя най-много ли? Лесен въпрос, но не бих се решил лесно да споделя отговора. Опасявам се, че все пак ще трябва да се разделя с първородната си рожба.

Дейвид

Остров Скай

1 септември 1912 г.

Мистър Греъм,

 Сега вече ме заинтригува! Какъв мечтаеше да станеш като малко момченце? Капитан на кораб? Акробат в цирка? Амбулантен търговец на парфюми? Непременно трябва да ми кажеш, иначе ще започна да си фантазирам. Все пак съм поетеса и освен това живея сред хора, които вярват във феи и призраци. Имам доста богато въображение.

Питаш ме защо не съм напуснала острова и не съм отишла да уча в университет, затова се налага да ти призная нещо. Доста е неловко, предупреждавам.

Само да си поема дълбоко дъх.

Никога не съм напускала Скай. Откакто съм се родила. Честна дума! Причината е, че... изпитвам ужас, когато нямам твърда земя под краката си. Не умея да плувам и не смея да вляза във водата, дори за да се науча. Предполагам, че сега сигурно се превиваш от смях на бюрото си. Що за островитянин ще да е човек, който панически се страхува от водата? Е, вече познаваш един такъв. Дори университетът не можа да ме накара да се пусна от брега. А направих опит. Опитах, наистина! Всъщност бях решила да се явя на приемен изпит. И дори багажа си бях стегнала. Финли и аз, двамата щяхме да тръгнем заедно. Но само като зърнах ферибота – толкова ненадежден... цялата ми смелост се изпари. Има нещо дълбоко нередно в това, че лодките се движат по водата. И никакво количество уиски не би могло да ме подведе да се кача.