Надявам се да осъзнаваш, че аз никога не съм те възприемала като момче, което създава "само ядове". Не си ли разбрал, че единствената причина да продължавам да вървя напред, единствената причина да продължавам да се будя всяка следваща сутрин е увереността ми, че ти мислиш за мен. Ти ме накара да пропиша отново, когато мислех, че музата ми си е отишла завинаги. Ти ми напомни, че не съм просто една саможива самотница. Сега имам още нещо. Имам теб.
Наистина ли вярваш, че трябва да се доказваш пред мен? Не си ли разбрал, че не е нужно нищо друго, освен да бъдеш там, където си? Само за това те моля. Просто бъди там.
Мисля за теб.
Сю Сю, Толкова много неща се случиха тук. Никога няма да познаеш – заминавам за фронта! Хари видял обява, че Американската полева медицинска служба търси доброволци за шофьори на линейки, които да обслужват френската армия. Уилсън така и не си размърда задника, за да включи и нас, американците, във войната, затова трябва сами да си намерим начин.
Само си представи! Хвърча с автомобила с най-голямата скорост, която мога да стигна, отгоре свистят гранати, а животът на момчетата зависи изцяло от мен – от това колко безстрашно и безразсъдно мога да карам. Помисли само – какво по-добро занятие за моя милост? С учителстването не можах да се справя, но сега... този път ще успея.
Няма да ни плащат, но аз имам малко спестявания на влог, който дядо ми беше открил. Хари каза, че щом стигнем във Франция, средствата ни ще бъдат общи и ако трябва, ще ядем и боб от консерва, и черен хляб, и всичко, каквото се наложи. На баща ми за пари не мога да разчитам!
Снощи двамата с Хари се отбихме у нашите за вечеря, за да им съобщим новината. Майка ми напусна масата, едва сдържайки сълзите си, а баща ми попита: "Защо, за Бога, сте тръгнали за Франция?" Хари се облегна назад на стола си и каза: "Да пукна, ако зная. Но ще бъде дяволски добро приключение", след което поздрави татко с чашата си мадейра. Баща ми стана морав и аз се притесних да не получи удар.
Имаме да свършим някои неща тук. Трябва да си направим имунизация за тиф, което ще отнеме няколко седмици, но така или иначе чакаме Главната квартира на Американската служба да изпрати официални писма до Външното министерство. Ще са ни нужни и съответните документи от тукашните банки. Трябва да си набавим необходимата екипировка – ботуши, пуловери, шофьорски ръкавици (униформите си ще получим в Париж). И снимки! Около дузина копия от паспортната ми снимка за разрешителни и документи за самоличност. Толкова много има да се свърши, но ние полагаме всички усилия да се справим колкото е възможно по-бързо.
Официално се подписваме за шестмесечен срок на служба, а после имаме право да се пререгистрираме многократно за още по шест месеца. И двамата с Хари им казахме да ни имат предвид най-малко за година. Не сме момчета, които вършат нещата наполовина.
Най-сетне имам усещането, че съм намерил призванието си, Сю, и горя от нетърпение да замина!
Кипящ от енергия
Дейви
Остров Скай
15 октомври 1915 г.
Наивно, безразсъдно момче! Нима очакваш да съм щастлива заради този твой план? Със съпруг на фронта и брат, осакатен от тази разрушителна война, какво, за Бога, си мислеше, че ще кажа всъщност?
Дори не разбирам защо го правиш. Какво общо имаш ти с Франция? Или с която и да е нация, засегната от всичко това? Защо се чувстваш длъжен да се въвлечеш в безумието от отсамната страна на океана? Какво те кара да мислиш, че тази война има нещо общо с теб?
Помисли ли за мен поне за минута? Забрави ли, че съвсем скоро ти предложих сърцето си – плахо, колебливо, страхувайки се да се доверя на собствените си чувства, но безрезервно вярвайки на теб?
Всичко, за което те помолих, беше просто да бъдеш там, където си. Защо си тръгваш?
Чикаго, Илинойс, САЩ
31 октомври 1915г.
Скъпа Сю,
Знам, че си ми ядосана – моля те, недей. Като оставим "дълга" и "патриотизма" настрана, как наистина можеш да очакваш от мен да пропусна това върховно приключение?
Майка ми се носи из къщата с почервенели очи и подсмърча. Баща ми все още не ми говори. И въпреки това имам усещането, че постъпвам правилно. Оплесках нещата с колежа. Оплесках нещата с работата. По дяволите, дори с Лара оплесках нещата. Бях започнал да мисля, че на света няма място за момче, чието най-голямо постижение се изчерпва с торба, пълна с катерици. Очевидно никой не се нуждаеше от моето перчене и импулсивност досега. Ти знаеш, че това е добре за мен, Сю. Ти. Единствена от всички останали, разбираш нещата, свързани с мен, преди аз самият да съм ги разбрал. Ти знаеш, че това е правилно.