Утре заминавам за Ню Йорк и трябва да се доверя на майка ми да изпрати това писмо. Когато го четеш, ще бъда вече на кораба някъде из Атлантика. Макар заради намалените разходи да пътуваме с френски кораб, двамата с Хари оставаме свързани с Англия. Той има Мина някъде там, а аз... аз имам теб. Като рицарите в старите времена – никой от нас не може да се впусне в битка без талисман от любимата.
Ще слезем в Саутхамптън някъде към средата на ноември и ще се отправим към Лондон. Сю, обещай ми, че този път ще дойдеш да се срещнем. Зная, да, лесно ми е да искам – много по-лесно, отколкото на теб да напуснеш своето убежище на Скай. Не ме оставяй да замина на фронта, без да съм те докоснат за пръв път, без да съм чул гласът ти да изрича името ми. Не ме оставяй да замина на фронта без спомен за теб в сърцето си.
Твой... сега и завинаги
Дейви
ПОЩЕНСКА ТЕЛЕГРАФНА СТАНЦИЯ
S8.25 САУТХАМПТЪН
15 НОЕМ 15
Е. ДЪН ОСТРОВ СКАЙ=
ПЪТУВАМЕ ЗА ЛОНДОН ПАК ЩЕ СМЕ В ЛАНГАМ
ЩЕ ТЕЛЕГРАФИРАМ КАТО ПРИСТИГНЕМ=
Д+
ПОЩЕНСКА ТЕЛЕГРАФНА СТАНЦИЯ
S15.07 ПОРТРИ[28]
15 НОЕМ 15
Д. ГРЕЪМ ХОТЕЛ ЛАНГАМ=
ЧЕТВЪРТЪК ШЕСТ И ПОЛОВИНА ГАРА КИНГС
КРОС
ЕКСПРЕСЪТ ОТ ШОТЛАНДИЯ=
ЧАКАЙ МЕ ЛЮБИМИ МОЙ=
СЮ+
Десета глава
Маргарет
Единбург
Сряда, 7 август 1940г.
Скъпи чичо Финли,
Майка ми е сдържан човек. Не зная каква е била преди да се родя, но доколкото я познавам, мога да кажа, че почти не говори за себе си. Никога не е споменавала нищо за миналото си, като изключим детските години. Нито за приятелства, нито за мечти, нито за любов, нито за загуби. Живее изцяло в настоящето.
Има си своите привички, познатите стъпки, които повтаря всеки ден. Всяка сутрин излиза на разходка. По брега на река Лийт, през Холируд парк, по плажа, покрай пристанищата (преди да бъдат поставени прегражденията), до най-отдалечените краища на града и след това се връща обратно. Без значение какво е времето, какъв е сезонът, тя винаги е навън за сутрешната си разходка. Ту ще се върне с клонче прещип, за да го постави на възглавницата си и да вдишва аромата му, ту ще донесе първото кокиче, за да я подсеща, че пролетта е вече близо.
След разходката отива да поседи в катедралата "Сейнт Мери". Не по време на службата, а когато църквата е тиха, празна, спокойна. Свещениците до един знаят името й. Тя е единствената, която идва само заради покоя на катедралата.
Но начинът, по който войната така внезапно сломи майка ми, надмина всичките ми представи. Преди да изчезне, започна да носи кафявата си Библия в дамската си чанта. Вече не се разхождаше нито толкова надалече, нито толкова дълго. От ден на ден посърваше все повече.
Съзнавам колко ужасяваща може да бъде войната, особено ако вече си я преживял веднъж. Но защо точно майка? Защо точно сега?
Маргарет Дън
Глазгоу
8 август
Маргарет,
Може би по-уместният въпрос е: "Защо не и другите?" Не трябва ли всички на възраст над 25 години да се вцепеняват само при споменаването на думата "война"?
Елспет никога не е била от хората, които се вторачват в миналото. Лицето й винаги е било обърнато към слънцето. Само че никога не й се е удавало да владее чувствата си. Брат ни Аласдър все казваше, че болезнено се нуждае от обичта на околните. И навремето всички ние наистина я обичахме.
Там беше проблемът на Елспет. Беше твърде ранима. Когато войната започна да застрашава всички около нея, тя се вкопчи в това, за което можеше да се хване, и се опита да задържи всяко късче щастие, до което можеше да се добере. А животът съвсем не е устроен така. Сама си беше виновна, че сърцето й беше разбито. Никой от нас не можа да й повлияе да не взема решенията, които взе. Въобще не ме изненадва това, че тази война й напомня за предишната. Когато разби семейството ни на парчета.
Финли Макдоналд Скъпи чичо Финли, Това ли е причината? Заради това ли майка никога не говори за живота си на Скай след моминските си години? Защо никога не е споменавала, че имам чичо, който се намира на нищожно разстояние път с влака до Глазгоу? Какво е направила моята посещаваща редовно църквата, обичаща природата майка, за да разбие семейството на парчета?
Сю ли е причината?
Маргарет
Глазгоу