Докато чакаме да тръгнем за фронта, се опитваме да се възползваме от времето, което ни остава, преди да ни възложат задачите. Униформите ни осигуряват всякакви привилегии – билети за театър на половин цена, питиета с отстъпка. Забавно е, но... няма нищо общо с бляскавия Париж, който си спомням. Много от театрите и концертните зали са затворени или работят със съкратено работно време. Кафенетата затварят рано, уличното осветление нощем едва мъждука. Войната се усеща в целия град, независимо че сме толкова далече от фронтовата линия.
Книгите бяха приети особено радушно, както, предполагам, си знаела, че ще стане, още когато си ги купувала. Решена си да ме накараш да започна да чета поезия, прав ли съм? Не съм ли ти казвал, че единственият поет за мен е Елспет Дън? В раницата ми има място само за Шекспир, но Хари ще прочете Драйдън и У С. И след това ще си ги разменим.
Библията ми е заедно с мен от първото ми причастие. Малко томче, подвързано с мека кафява кожа, със страници, тънки като криле на водно конче, което я прави с идеален размер за раницата ми. На заглавната страница със закръглени детски букви е написано името ми, а вътре си пазя къдрица от косата на Иви, пъхната някъде в "Книга Рут", за да ми напомня за вкъщи.
Взел съм си и опърпания екземпляр на "Хък Фин" – по-скоро за успокоение, отколкото за четене, тъй като вероятно мога да изрецитирам целия роман наизуст дума по дума. И въпреки това тази книжка с подгънати крайчета е първото нещо, което слагам в багажа си, винаги когато се приготвям за нещо стресиращо и изискващо смелост – престой в болница (каквито, както знаеш, съм имал тъкмо няколко на брой), първо презокеанско плаване, отиване в колеж, изнасяне на квартира. Изваждам я, прочитам я на един дъх и веднага се чувствам така, сякаш съм свит на кълбо в зеления фотьойл в библиотеката на нашите. Повече от логично беше да я взема с мен тук.
Може да изглежда суеверно, но тази книжка ми е и нещо като талисман. Мама ми я купи, за да ни я чете, когато двамата с Иви бяхме болни от шарка. Прочетохме я и на следващия ден температурата на Иви спадна. Някак си винаги съм свързвал тази обща въздишка на облекчение с "Хък Фин".
Сигурно ще се запиташ – и с право – защо несломимият Морт има нужда от талисман? Страх ме е, Сю. За пръв път в живота си се страхувам от нещо определено. На кораба се чувствах чудесно, дори бях нетърпелив да разбера какво ме очаква във Франция. Това, което пропусках обаче, беше онова, което открих в Лондон. Открих причина, заради която си струва да се върна. Открих теб, Сю.
Момчето, което никога не се е огъвало пред каквото и да било предизвикателство, се оказа пречупено от жена, която току-що е срещнало. Но каква жена! Когато слезе от влака и онзи слънчев лъч си проби път през стъклата на покрива и те освети, дори неверник щеше да види Божията промисъл.
Ти продължи да грееш като свещица през целия ден, дори и на сянка. Когато заговори, чух ангелски хор. Когато опря ръката си върху моята, щом тръгнахме, усетих докосване на криле. Признавам, малко е сладникаво, но това почувствах тогава. Погледнах те, видях те в онзи сноп светлина и ме хвана страх. Уплаших се, че може да изчезнеш в облак от мехурчета, че може в следващия миг да ме блъсне автобус, че може да дойде краят на света, преди нашият свят да се е завъртял.
А после се качихме в таксито и когато ти едва не легна в скута ми на оня завой, аз се убедих, че си от плът и кръв. Кожата ми запази спомена за твоето докосване на мястото, където се допря до мен, и това усещане не избледня през целия останал следобед. Не зная дали и на теб това залитане ти е направило такова впечатление, но на мен ми напомни кой седи до мен всъщност. Не недостижим ангел, а жената, която познавах по-добре, отколкото линиите на собствената си длан.
И все пак още се страхувах. Страхувах се да не направя някоя погрешна стъпка. Тази първа вечер беше съвършена. Вечерята, танците, разходката в Риджънтс парк. Не исках да разваля всичко, ако предложа нещо неблагоприлично. Исках, Бог ми е свидетел, исках и още как, но не можех да си позволя да го предложа.
Ще ти призная нещо. Ти може би вече си се досетила. Това ми беше първият път с жена. Имам предвид с жена по този начин. Помниш ли, когато дръпна чаршафа от раменете ми? Не треперех от студ, бях уплашен до смърт. Естествено, имах представа какво се прави – всички момчета все за това говорят – но нямах конкретен списък с инструкции. Не исках да объркам всичко. Тогава ти ме целуна отново и от смеха ти ми стана ясно, че и ти си нервна точно толкова, колкото и аз. Как можех да зная, че наистина няма списък с инструкции? Как можех да зная, че онова може да бъде... това?