Права си – жалко е, че се наложи да напускаме стаята през тези благословени девет дни, но все пак не можехме да не го направим. Нямаше как да пропусна кумуването, а и на Мина очевидно й беше приятно, че имаше още една жена за свидетел, освен майка й. Хари едва я отлепи от себе си на гарата. Когато се качи на влака, тя отметна коса и му изпрати звучна целувка. Като я видях как се опитва да се овладее, за момент ми заприлича на малко момиченце. Понякога забравям колко млада е всъщност.
Докато седяхме в Гражданското и чакахме Мина и Хари, се замислих за нашето бъдеще, Сю. Като изкарам едногодишната си служба, като се върна от фронта, какво ще правим тогава? Какви възможности ще има пред нас?
Хари ми мрънка да гася лампата и да си лягам. Току-що запрати един ботуш по мен, кучият му син. Имаме само още няколко часа до ставане, така че май трябва да стане неговото, преди пак да ме е улучил с нещо. Знаеш ли, след като ти написах всичко това, страховете ми малко се поуталожиха. Докато получавам писмата ти – като спасително въже, което стига до мен чак от Шотландия, няма как да не бъда добре. Казах ти, че съм си взел книгата за талисман, но всъщност си ти, Сю, ти си моят талисман.
Обичам те.
Дейвид
Единбург
12 декември 1915 г.
Любими мой,
Писмото ти беше пристигнало в Единбург преди мен и Криси ме посрещна на вратата на апартамента си доста озадачена. Позабавих се по пътя на връщане за Шотландия, като останах няколко дни в Йорк и още няколко отделих, за да обиколя абатствата в Бордърс. Веднъж напуснала своя остров, реших, че ще видя колкото е възможно повече. Представях си, че ще бъде забавно да се появя на вратата на Криси. Ако кажа, че беше шокирана, едва ли ще бъде достатъчно.
Оказа се направо убийствено да премина от живот в пълно усамотение в къщичка накрай света към живот в малък апартамент в пренаселена жилищна сграда, преливаща от деца и врява. Криси се постара да ми осигури лично пространство, като ме настани на канапето в малката дневна. През цялото време съм доста замаяна и ме тормози постоянно главоболие – явно от постоянното им бърборене, но въпреки това е наистина приятно. Децата на Криси и Аласдър са пораснали толкова много! Мисля, че вече има шест-седем години, откакто напуснаха Скай, така че въобще не бива да се изненадвам. Едва ли се очаква да се смалят. Племенницата ми Емили сега навършва единайсет и е станала истинска млада дама. Момчетата, Али и Роби, са на осем и на шест и са почти неуправляеми. Когато за последен път видях Роби, дори още не беше проходил, а да го видиш сега – тича и разказва смешни истории, и смята наум. Всички са толкова жизнени, че чак изглежда неуместно в това военно време.
Между другото, нали ще ми кажеш, ако имаш нужда от нещо, Дейви? Цените тук, в Единбург, може да са безбожно високи, но предполагам, че при всички положения са по-ниски, отколкото тези във Франция. В Лондон купих достатъчно книги, така че със сигурност мога да ти отделя и да ти изпратя няколко, щом освободиш място в раницата си. Изхвърли някое канче или нещо от въоръжението, скъпи, освободи място за нещата, които наистина си струват!
Знам точно какво имаш предвид, като казваш, че любимата ти книга "Хък Фин" ти носи успокоение и дори късмет, като аз рядко напускам моята къщичка, не съм имала толкова напрегнати моменти, колкото си имал ти, но категорично изживях такъв, когато накарах Уили да ми завърже очите и да ме натика в дъното на онзи ферибот. Моят талисман е едно късче кехлибар с прозрачно меден цвят. Финли ми го донесе след първото си излизане с лодката заедно с татко. Това камъче стана причина за увлечението ми по геологията. Нося го в джоба си от много отдавна и когато се чувствам тъжна, го изваждам и го разглеждам, надявайки се да разбера каква магия крие. Когато четях на глас в училище или се явявах на изпити, чувствах успокояващата му заобленост в джоба си. Сега това кехлибарче е съвсем излъскано и има една примамлива малка вдлъбнатинка, където пасва палецът ми. Естествено, това беше първото нещо, което сложих в куфара си, когато тръгнах от Скай.
Смешно ми е, че продължаваш да говориш за онзи слънчев лъч, който ме бил огрял, когато съм слязла от влака. Зная точно за какво говориш, но се опасявам, че аз не го видях толкова поетично, колкото теб. Опитвах се да огледам гарата, за да те открия, когато този досаден слънчев лъч се провря през стъклата и блесна в очите ми. Колкото до внезапното ми залитане в таксито, може би и аз щях да почувствам същия поток от електричество, ако не бях толкова всепоглъщащо притеснена от неуместното си строполяване в скута ти.