Независимо какво говорят всички, ние бяхме във Франция – военновъздушните сили – само че не на крайбрежието. Бяхме във вътрешността на страната и се борехме да задържим джеритата далеч от бреговата линия. Но всички онези мъже, които чакаха да бъдат евакуирани, всички мъже, които бяха обстрелвани в пясъците, не знаеха това. Аз също чаках с тях на брега, облечен в униформата си, опитвайки се да не обръщам внимание на гневните погледи и нападки от рода на: "Къде се покриха сега ВВС?"
Ако бях спрял, за да запомня как залягам под силещите се куршуми, защитен единствено от каската и сключените на тила си ръце, ако бях спрял, за да запомня как след километри изтощително вървене момчетата пред мен стъпват върху мина, ако бях спрял, за да запомня как се снишавам в тъмното, без да зная дали следващият снаряд не е предназначен за мен, ако бях спрял, за да запомня подмятанията на момчетата наоколо, които не знаеха, че съм бил горе и съм изпълнявал дълга си, никога нямаше да успея да оцелея. Единственото, което можех да направя, беше да си повтарям, че скоро ще съм отново при теб. Нищо друго.
И все пак, колкото повече се опитвам да се отърся от миналото, за да продължа да вървя напред, толкова по-силно нещо ме тегли назад. Въпросите са повече от спомените, неразгаданото е повече от осъзнатото. Не може да не се обръщаме зад себе си. Настоящето и бъдещето се градят върху миналото. Нормално е да искаш да разбереш откъде идваш, преди да разбереш накъде да тръгнеш.
Скъпа моя, не се предавай. Какви ти несговорчиви чичовци? Те въобще не могат да те спрат.
Обичам те.
Пол
Единбург
Понеделник, 19 август 1940 г.
Скъпи чичо Финли,
Тя споменава за теб в последното си писмо.
Пише ми колко щастлива е била с Дейвид и че е била безпаметно влюбена. Че си напуснал Скай и на нея й се иска никога да не си си тръгвал.
Не обяснява какви са причините, аз също няма да питам. Любопитна съм, разбира се – и кой не би бил, когато става дума за раздор в семейството, за който се говори само с недомлъвки – но зная, че не е моя работа. Може би не харесваш американците? Любов във военно време? Надявам се причината да е била достатъчно основателна, достатъчно сериозна, достатъчно дълготрайна, за да си струват десетилетията далеч от семейството.
Едно знай обаче: независимо дали съжалява за избора, който е направила, тя със сигурност съжалява, че е загубила теб. Ако през последните двайсет години е знаела къде си, е щяла да ти го каже сама. Вече е загубила един брат, какво те е накарало да мислиш, че може да понесе загубата на още един?
Маргарет
Глазгоу
20 август
Маргарет,
Казала ти е истината. Беше влюбена в един американец И не само това – направи го така, че изглеждаше като приказка. Случайно писмо, от което тръгна кореспонденция, която продължи години и която от дума на дума прерасна в любов. Зависеше от пощите повече, отколкото приливите зависят от луната. Дори войната не можа да спре това, което разцъфтя между тях.
Не е излъгала нито за американеца, нито за чувствата си. Но не му беше времето за всичко това. Не му беше времето да се влюбва.
Когато започна да си пише с американеца, Елспет вече беше омъжена.
Финли Макдоналд
Единбург
Сряда, 21 август 1940 г.
Скъпи чичо Финли,
Наоколо има толкова много жени, пред името на които стои "мисис", но които нямат мъж у дома си. Избеляла снимка на мъж в униформа над камината обикновено подсказва за история, останала в миналото. Тъй като майка ми винаги е отказвала да отговаря на въпросите ми, смятах, че нейната история е също такава – някоя тъжна младежка любов, която е приключила някъде на бойното поле. Напоследък започнах да се питам дали е възможно това да е бил Дейвид. Но сега... Вече е била омъжена?
Кой е баща ми? Моля те, чичо Финли, трябва да зная! Каква е моята история?
Маргарет
Лондон, Англия
6 август 1940 г.
Уважаеми сър/мадам,
Преди много години семейство с фамилията Греъм е живяло на този адрес. Не зная дали още живеят там, или са се преместиш от Чикаго, но ще Ви бъда много благодарна за всяка информация, която бихте могли да ми предоставите. Нямам връзка със семейството от години и много бих искала да ги открия.
Ако разполагате с някакви данни за местонахождението на Дейвид Греъм, бихте ли се свързали с мен, моля? Можете да ми пишете до хотел "Лангам" в Лондон. Предварително Ви благодаря!