С уважение
Мисис Елспет Дън
Тринайсета глава
Елспет
Париж, Франция
17 декември 1915 г.
Моя Сю,
Очертава се все по-вероятно да прекараме Коледа в подножието на Айфеловата кула. Няма нужда да казвам, че бих предпочел да посрещна Коледа в Единбург, на Скай или на всяко друго място, където си ти. Хари е симпатяга и добро приятелче, но определено не него бих искал да целуна под коледния имел.
Настанени сме в спалното помещение над болницата заедно с другите доброволци. След първите няколко дни на опити да се оправим с енергично говорения френски, беше истинско облекчение да чуем милия роден носов американски. Спим в една огромна стая с легла от край до край. Има само един душ за всички момчета, и то със студена вода. Осветлението през нощта се ограничава само с една-единствена лампа в центъра на стаята, поради което се налага да пиша това писмо на прибежки през деня. Не е кой знае какво, но поне е покрив над главите ни!
Мисля, че и аз, и Хари сме имали еднакво сбъркани представи за това какво ни чака: слизаме от кораба и на мига подкарваме линейките и оттам – право посред премеждията на фронта. Но макар да не ни изпратиха веднага на фронта, не сме оставени без работа. Мен ме зачислиха към една малка линейка, заедно с едно момче, което наричат Макгий. Задачата ни е, когато пристигнат влаковете с ранените, да стигнем възможно най-бързо до разпределителната станция в края на "Рю дьо ла Шапел" и да приберем клетниците, които докарват. Някои са страшно зле и все пак явно са такива, за които е преценено, че могат да издържат пътуването. Предполагам, че най-тежките случаи въобще не стигат до влаковете. Натоварваме ги и след това щурмуваме тъмните улици към лазаретите, пръснати из града. Обичам да си представям как с Оная с косата се надбягваме по пътя към болницата и се състезаваме кой ще спечели мъжете отзад в линейката ми. Моята таратайка обаче е лека и бърза и Оная винаги финишира една улица по-назад от мен, задавена от прахоляк.
Всъщност работата тук се оказва съвсем не чак толкова тежка. Влаковете пристигат предимно нощем. Налага ни се да прекарваме известно време в гаража, за да поддържаме возилата в изправност. Но въпреки това през деня ни се отварят куп възможности да опознаем Париж. Двамата с Хари си правим туристически обиколки из забележителностите, гледаме филми на половин цена в "Гомон Палас"[32]. Тършуваме из френските книжарници със същия ентусиазъм, с който го правехме из лондонските им посестрими. И после, паркирани в любимото си кафене, се борим с Дюма и Бусенар[33] (в оригинал) в опит да поизтупаме прахта от безнадеждно занемарения си френски от гимназията.
Макар още да не е Коледа, ти изпращам подаръците. Иска ми се да можех да ти ги дам лично. Ще направиш ли нещо за мен? Когато Бъдни вечер премине в Коледа, точно в полунощ, излез навън и вдигни лице към луната. Почувствай снежинките върху устните си и си представи, че не са снежинки, а моите устни. Аз също ще изляза навън точно по същото време. Обещавам. Без значение дали ще бъда още в Париж или някъде другаде из Франция, ще затворя очи и ще си представя същото. Може наистина да се получи, дори само за едно мигване време. Ако чудо като раждането на Бога е могло да се случи в нощ като тази, тогава защо да не е възможно и нашите души да се срещнат?
Обичам те.
Дейви
Единбург
Първите часове на коледната нощ, 1915 г.
Любими мой,
"Нощта преди Коледа" изтича, "сгушени спят отдавна децата щастливи"[34], а аз съм единствената, която все още будува и чака Дядо Коледа.
Двете с Криси останахме до късно и изпихме доста чашки греяно вино. За пръв път ни се удава възможност да седнем просто ей така и да си кажем всичко, което не сме си казали през изминалите шест години, които се завъртяха така шеметно покрай нас. Не че има много за разказване. Като изключим бягството на съпруга ми и съпътстващото го прелъстяване от страна на наперения американец, за последните шест години не се откроява нищо съществено извън земеделската работа и писането. По едно време името ти ми се изплъзна и макар да беше само веднъж, изражението ми очевидно е накарало Криси да се въздържи от по-нататъшни въпроси, вместо което само ме целуна по челото и отиде да си легне.
Налях си още една чаша вино и я проследих с поглед през отворената врата, докато се качваше нагоре към леглото си, което след смъртта на Аласдър си беше останало празно, и осъзнах, че дори и да бях решила да й разкажа за теб, нямаше да ме разбере. Макар и вдовица, тя ще продължи да бъде омъжена за Аласдър до края на дните си. И така, аз останах в дневната насаме със свещта, бележника, виното и тайните си.