Выбрать главу

Отворих прозореца и седнах на перваза, за да разопаковам твоя подарък... Ах... шишенце истински френски парфюм! Тъкмо подарък от влюбен момък, изпратен от Париж. А огърлицата – о, Дейви, огърлицата е просто прекрасна! Толкова съвършена перла – като капка лунна светлина. Благодаря ти.

Часовникът над камината, с две минути напред, отброява полунощ и аз заставам на прозореца. Усети ли, любими мой? Това на бузата ти не беше снежинка – моите устни вкусиха твоите. Това в ухото ти не беше шепотът на вятъра – моят глас ти прошепна: "Обичам те". Долови ли уханието на "Амбър"[35]във въздуха? Аз бях там.

Зная, че децата ще станат рано и ще връхлетят в кухнята, за да видят дали Дядо Коледа е идвал, така че ще трябва да си лягам, макар да предпочитам да стоя будна с писмото и с теб. Толкова сме далеч един от друг, но може би тази нощ успяхме да заличим разстоянието, поне за едно мигване време.

Весела, весела Коледа, мой Дейви!

Елспет

Париж, Франция

1 януари 1916 г.

Скъпа моя Сю,

Пощурях от нетърпение, докато дойде писмото ти! Не бях съобразил, че пощата закъснява по празниците. Но това, че се усетих, не ме направи по-търпелив, само започнах да се успокоявам, че вероятно си изчакала да мине Коледа и че е малко вероятно да си си намерила друг американски каубой.

Ръчният часовник е страхотен! Запомнила си, че исках да сменя джобния. Този е в пъти по-удобен за тук. Джобният го държа закопчан в куртката си и виждам голям зор да го извадя, когато трябва да проверя колко е часът (което напоследък се налага все по-често).

И писмото, и подаръкът ти огряха като слънчев лъч моята мрачна и гръмотевична седмица. Не че му имаше нещо на времето – настроението ми беше мрачно и гръмотевично. Не стига че ми беше криво, задето на Коледа съм далеч от вкъщи (даже за майчиния плодов кейк ми беше мъчно), а и Хари получи назначение.

Двамата с него преминахме през всичко дотук заедно, а сега го изпращат в лапите на смъртта и аз трябва да остана с хленчещия Макгий. И то само защото Хари се нареди преди мен на опашката, когато се записвахме. Представях си, че макар да не мога да бъда нито със семейството си, нито с теб на Коледа, поне с Хари ще я посрещнем заедно. А вместо това трябваше да избирам дали да се шляя с Джонсън и останалите тъпаци из квартала на червените фенери, или да седя в спалното помещение и да слушам как Макгий чете на глас старите писма от майка си. Стигнах дотам – да се търкалям в леглото с Драйдън (който между другото вече е придобил доста опърпан вид), докато изгасят лампите.

Въпреки че Хари нямаше избор, аз му бях адски ядосан, докато си стягаше багажа. Не престанах да мърморя и го засипах с най-различни обидни имена, много от тях заимствани от томчето на Шекспир, което държа до леглото си. Особено съм си харесал "чудовищен злодей" и "безформено сукалче необлизано". Той само ми се изсмя, бухна ме по рамото, като мъжки еквивалент на нежна прегръдка, и запрати един резервен чифт от чорапите си по моето легло.

Имаме си една такава закачка. Точно по времето, когато се запознахме, двамата с Хари се бяхме забъркали в някаква беля на път от училище за вкъщи. Не помня какво точно, но в резултат той беше останал без шапка, а аз – без ботуши и чорапи. Стигнахме първо до къщата на Хари и аз го помолих да ми даде да обуя нещо, защото бях наясно какви ужасяващи наказания очакват момче, което се прибира босо, когато майка му си е у дома. Хари първоначално отказа – все пак приятелството ни тогава едва започваше – но накрая склони, като преди това ме накара да изкривя очи, да плюя през рамо и да се закълна, че ще му върна ботушите и чорапите. По-късно сподели с мен, че не се е надявал да ги види повече. Аз обаче доста харесвах Хари и исках да се сприятелим още повече, затова му върнах чорапите още на следващия ден.

Оттогава това си остана наша закачка. Чифт чорапи означава обещание, че ще се видим отново. Тръгнах за колежа с неговите фини официални чорапи, сгънати в куфара ми, а той се качи на парахода за презатлантическото си пътуване с чифт мои дебели вълнени гети. Ето защо вярвам, че след като чорапите му са у мен, няма начин да не го видя отново. Нищо че е "безформено сукалче необлизано".

Успях да се измъкна навън в полунощ на Бъдни вечер, както ти обещах. Затворих очи, застанах възможно най-неподвижно и се опитах да си представя допира на пръстите ти върху раменете ми, гъделичкането на косата ти по брадичката ми и тялото ти – приплъзващо се по дължината на моето. Усетих лек аромат на цветя и ми хрумна налудничавата мисъл, че може би се е получило – че за един кратък миг душите ни някак си са преодолели разстоянието помежду ни.