Ами ти забавляваш ли се, момчето ми? Като изключим цялата сериозност и цялата мрачност, намираш ли неща, които да те правят щастлив? Не звучиш недоволен в писмата си. Мързеливи дни на четене в парижките кафенета, подлютени с онези изблици на вълнение и приключения, които толкова обичаш, лудешко каране по пътища и тесни улички. Жена, която ти пише страстни писма от Шотландия...
Кои книги да ти изпратя сега? Като прегледам колекцията, която успях да натрупам дотук... да видим, мога да ти предложа едно тънко томче на Йейтс (кой ли "дух скитащ" може да устои на Йейтс?), една стихосбирка на Джордж Дарли[36] какво още? Аха! Идеално – "Писмата на Абелар и Елоиз"[37]. Обещай ми обаче нашата история да не свършва така трагично. Не бих понесла манастира[38].
Единбург е прекрасен, но започва да ми домъчнява за моя хубав остров. Липсват ми торфеният дим, острият мирис на блатната мирта, топлият аромат на сено в обора.
Уили току-що пристигна. Спирам дотук и ще пусна писмото, като излезем. Обичам те.
Е.
Париж, Франция
12 януари 1916 г.
Скъпа Сю,
Най-после и аз да се класирам за фронта! Двамата с едно момче Куин получихме повиквателни. Още не са ни казали къде точно отиваме, но сме зачислени към знаменития Първи отряд. Не зная дали е същият, в който взеха Хари като шофьор, но аз за всеки случай си нося един чифт чорапи, които да му върна.
Не, Сю, само не ме питай, моля те, какво е казал Джонсън. Остави това, че използва език, който е прекален дори за ушите на някой пират, но и онова, което имаше предвид, беше особено обидно, защото отговаряше на истината. А истината може да прозвучи много долно, когато е произнесена от хора като Джонсън. Повярвай ми.
Хм... дали имам идея какво да кажеш на вашите? Че си изгаряла от любопитство да разбереш дали овцете на голямата суша са по-вълнести от овцете на Скай? Че си изпитвала непреодолимо желание да вкусиш английски пудинг? Че си имала спешна нужда да си купиш нова шапка? Че си изгаряла от неописуем копнеж да последваш разни непознати американци до хотелските им стаи?
Заминавам утре сутринта. Искаше ми се да ти изпратя още едно писмо, преди да напусна Париж, защото не съм сигурен кога ще имам възможност за следващо. Независимо че точно заради това прекосих океана, нещо взе да ми става нервно. Ще видим какво ще ни донесе утрото!
Твой Дейви
Остров Скай
22 януари 1916 г.
Скъпи мой Дейви,
Отново съм на моя малък остров. Наложи се Криси да ми препрати писмото ти и затова отговорът ми идва по-късно.
Уили замина да се присъедини към вас и безумните ви битки. Трябваше да го видиш как се перчи с униформата – петле и половина. Момичетата явно намират шотландския килт за неустоим, но Уили е озадачен как може да се очаква от мъжете да работят и да се бият в подобни неуместни облекла[39].
Докато пиехме чай, той ми призна, че си има момиче. Не е споменавал и дума за това пред никого от нас! Не ми каза защо, но е пазил всичко в тайна. Аз се изтървах, че също си имам своя тайна. Не казах нищо повече, но Уили вече си беше направил съответните изводи. Каза, че се усмихвам от месеци насам. О, Дейви, не осъзнавах колко съм неподготвена да отговарям на въпроси, свързани с нас, и изстрелях: "Не можем да избираме в кого да се влюбим". Той само се усмихна широко и каза, че съм много права. Не съм го виждала толкова щастлив, откакто започна войната.
Странно е да съм отново тук по много причини. Къщичката на нашите ми се вижда някак мрачна и опушена, нощите са доста по-тъмни и по-тихи, отколкото свикнах да бъдат, хората са по-мърляви. Макар Лондон и Единбург да са мръсни посвоему (и как иначе при толкова много коне в един град?), там изпъкват всички примамливи страни на цивилизацията. Веднага щом се прибрах, мама ми връчи ведрото за млякото и аз неохотно смених кокетното костюмче с бодливата вълнена блуза и развлечената пола, замених копринените чорапи и елегантните боти с ръчно плетени гети и грамадни, груби ботуши. Чувствам се така, сякаш има две Елспет: едната носи скъпи елегантни дрехи, пътува в таксита, вечеря в ресторанти и може да прекоси страната, без да й мигне окото, за да се срещне с някой красив млад американец. Другата е навлечена с износени домашно шити дрехи, бие крак пеша, вечеря с каша, но може да прекоси страната, без да й мигне окото, за да се срещне с някой красив млад американец.
Нали помниш измислиците, които беше съчинил за обясненията ми пред нашите защо съм изчезнала? Не се наложи да използвам нито една от тях. Колкото и невероятно да ти звучи, Дейви, през цялото време майка ми е знаела всичко! Прекрачих прага с цяла дузина подготвени истории. Мама само вдигна поглед, както си предеше, и каза: "Реши се, значи, най-сетне да се видиш с твоя американец?" Едва не припаднах.