Помниш ли, когато ти разказвах как, след като Иън замина и останах сама, нощем изваждах старите ти писма и ги препрочитах? И понякога заспивах, завита с твоите думи. Бях заприличала на привидение – понякога не излизах от къщичката с дни, освен да издоя овцете и да внеса торф.
Една сутрин се събудих и видях майка, която беше влязла през предната врата, разпалила беше огъня и тъкмо слагаше чайника да заври. Беше донесла голяма тенджера с агнешко задушено, за да ми го подгрее за обяд, и след като отсипа малко в една купа, ме изпрати да я отнеса на старата Кърсти Мор, която живее наблизо. Когато се върнах, подът беше изметен, завивките бяха проснати да се проветряват, а яхнията къкреше над огъня. Бях оставила писмата ти пръснати по цялото легло, а ги намерих спретнато сдиплени и преместени, но тогава не обърнах много внимание. Бях твърде затрогната от тенджерата с истинска храна над огнището ми, за да се тревожа за подобни дреболии!
Очевидно мама е прочела целия куп писма. Не съм сигурна колко знае – в края на краищата по онова време бяхме просто пишещи си приятели. Единствено това "най-сетне" ме накара да се зачудя колко е предусетила от онези ранни писма.
Нали разбираш: като настояваш, че Джонсън не е казал нищо, което трябва да бъде повторено, само още повече изостряш любопитството ми. Какви са тези тайни, Дейви? Имали ли сме някога тайни един от друг? От самото начало си споделяме неща, за които нито родителите, нито братята или сестрите ни знаят. Няма защо да се притесняваш, че трябва да ми спестиш определен език или емоции. Не забравяй, че живеем във военно време. Във времена като днешните ние, жените, имаме добра закалка.
Е.
П.П.: Мина изпрати снимката, която ни направи пред Гражданското. Ти видя ли я?
Четиринайсета глава
Маргарет
Глазгоу
22 август
Драга Маргарет,
Не беше прибързана женитба по военно време. Елспет беше омъжена за най-добрия ми приятел Иън. Тримата израснахме заедно по хълмовете на Скай. Тичахме боси надолу по склоновете, шляпахме по брега и събирахме камъчета. Ако трябва да бъда честен, Иън винаги малко се е боял от Елспет. Щура-пощуряла, тя крещеше стихотворения срещу бушуващите вълни. Омагьосана като острова. Един ден, докато се шляехме по Моста на феите, той поиска ръката й. Тя погледна към мен, усмихна се и каза "да". Мислех си, че тримата ще бъдем винаги заедно. Никога не съм предполагал, че Елспет ще го предаде.
Колкото и да искам да помогна, не мога да ти дам отговорите, които търсиш. Напуснах Скай около година преди да се родиш. Мама обаче беше там. Пиши на нея на Скай. Баба ти ще знае повече, отколкото знам аз.
Финли
Във влака за Форт Уилям
Съботау 24 август 1940 г.
Скъпи Пол,
Приключих с писането на писма. Пътувам за остров Скай!
Разбира се, чичо Финли не ми даде адрес, на който да търся баба, и аз въобще не си въобразявам, че ще стигна далече, лутайки се из острова и разпитвайки за "къщата на баба Макдоналд". Предполагам, че половината население на Скай се казва Макдоналд. Ето защо порових из къщи (отново) за някой забравен плик, за старо тефтерче с адреси, за кръщелното свидетелство на майка ми. Нищо. Нито дори едно от писмата, които баба изпращаше всеки месец, изпъстрени с драскулки на галски. Явно писмата на Дейвид са единствените, които майка е запазила.
После си спомних как от момента, в който се научих да чета, майка ми все настояваше да записвам името и адреса си от вътрешната страна на кориците на книгите си – за всеки случай, ако, не дай Боже, се случи да забравя някой ценен том на Стивънс или Скот на пейката в парка. Веднага отидох до библиотеката й и извадих най-измачканото и архаично на вид нещо, което можах да намеря на рафта – една опърпана книжа "Хъкълбери Фин" с избелял изсушен мак, притиснат по средата. Както и предполагах, от вътрешната страна на корицата тя беше надраскала "Елспет Дън, Шо ъ-ниш, Скай, Обединено кралство". Като че ли там и тогава е съществувала реална опасност да се краде от пейките в парка.
Разтърсих се и открих едно семейство, желаещо да евакуира детето си на север. Мисис Калдър, съседката на Емили, беше изпаднала в паника след скорошните бомбардировки. Тя организира да придружа дъщеря й Дороти до една ферма в околностите на Форт Уилям. Така хем ми се плаща билетът дотам, хем от Форт Уилям до Скай е съвсем близо. Взех един куфар от Емили и тръгнах!