Знаеш ли, Пол, малко ми е страшничко. Естествено, това не е първият път, в който напускам Единбург, но ако не броим онова пътуване до Плимът, когато дойдох да те видя, никога не съм заминавала по лично мои причини. Дори когато двамата с тебе скитосвахме по хълмовете, никога не сме се отдалечавали от града. Разбира се, може да се поспори дали тръгвам към Скай заради себе си – правя го заради майка ми. И заради баба ми, която никога не съм виждала! Но ако мога да науча повече за "първия том" на мама, за онази част от нея от времето преди да се родя, тогава пътуването ще си струва по повече от една причини. Сега нея я няма, за да ми попречи да открия нещо за баща си.
Във влака за Малиг
По-късно
Скъпи Пол,
Дороти е доставена. Една жена с посребрена коса, солидна като боен кораб, ни посрещна на гарата и пое опеката над Дороти и над плика с пари от мисис Калдър. Преди да си тръгне, Дороти пъхна в ръката ми бележка, написана на гърба на билета й за влака, и ме помоли да я дам на майка й, когато се върна в Единбург. Едва я разчетох от петната от сълзи и плачевния краснопис – написала беше "Обичам те" отново и отново, и отново. Беше я сгънала поне десет пъти и на предната част беше добавила адреса си. Обещах й, че това ще е първото нещо, което ще направя, когато се върна в Единбург.
Ако трябва да съм честна, безпокоя се за майка и трябва да призная – чувствам се някак виновна. Може би не писмата и бомбата бяха това, което я прогони. Може би беше спорът ни. Въпреки че и преди съм нахалствала да разбера кой е баща ми, всъщност никога не сме стигали до кавга. Винаги съм я оставяла да се престори на разсеяна. Този път прекалих, исках от нея твърде много и имам чувството, че нещо се пропука в онзи момент.
Дали пък тя не беше права, Пол? Дали не прибързваме? Съвсем доскоро двамата с теб бяхме просто приятели. Най-сериозното, което се е случвало помежду ни, е било да си поделим някой сандвич или да си подадем ръка на някоя канара. Когато се записа доброволец и ме помоли да ти пиша, аз почти се изсмях. Не мислех, че има какво толкова да си кажем, за да си изпращаме писма. После ти сподели, че си се влюбил, и аз си помислих, че може би се е случило и на двама ни и че може би ще се получи нещо. Но както казва майка ми, емоциите стават твърде силни и изострени по време на война. Вярвам на твоите, наистина, но не зная дали да вярвам на моите собствени.
Може би това пътуване ще ми даде онова, от което имам нужда. Малко независимост, малко дистанция. Така мога да помисля дали наистина искам всичко това. Може би е пътуване, което ще разреши не само една загадка.
С обич
Маргарет
Лондон, Англия
10 август 1940 г.
Уважаеми сър/мадам,
Преди много години двама мъже – Дейвид Греъм и Хари Ванс – са живели на този адрес. Не зная дали още живеят там, или са се преместили от Чикаго, но ще Ви бъда много благодарна за всяка информация, която бихте могли да ми предоставите. Нямам връзка с тях от години и много бих искала да ги открия.
Ако разполагате с някакви данни за местонахождението им, бихте ли се свързали с мен, моля? Можете да ми пишете до хотел "Лангам" в Лондон. Предварително Ви благодаря!
С уважение
Мисис Елспет Дън
Петнайсета глава
Елспет
– – –, Франция
2 февруари 1916 г.
В момента съм в– – –, на път за– – – – . Не мислех, че ще отнеме толкова време да се стигне от Париж дотук. Придвижвахме се с товарен вагон и трябваше да спираме повече пъти, отколкото можах да преброя. Помня, че пътувах по почти същия маршрут преди години по време на една ваканция във Франция, само че в шикозен първокласен вагон, пиейки вино и наслаждавайки се на пейзажа навън. Този път бях приклещен в товарен вагон, само с мешката на гърба си, и пиех отвратително бренди от една манерка, която вървеше от човек на човек. Надничайки през процепите на вагона, можах да разпозная някои от гарите, покрай които минахме, въпреки че никое от местата не изглеждаше така, както си го спомнях.
Тукашната гара е пуста, а по улиците е пълно с мъже, облечени в синьо и каки, вместо пъстро наконтените летовници от преди. Оставаме тук още няколко дни и после продължаваме. Подразделението, към което ще ни прикачат, в момента се е установило в– – – за почистване и ремонтиране на линейките и се придвижва към– – – – . Едно момче, наричат го Плиний – посредствен шофьор на линейка от старите, също чака да го пратят на фронтовата линия заедно с Куин и мен. Казва да се порадваме на сладкишите и горещите вани, докато можем, че после доста има да почакаме да ни се случи отново.