Значи настояваш да знаеш какво ми каза Джонсън? Опита всички обичайни подигравки във връзка с това, че не се мъкна с тях по фусти. И не млъкна, докато не видя как стиснах челюсти, което му подсказа, че е налучкал нещо. "Това било значи. Забърсал си чужда булка, а? Оня се е запилял някъде, и на тебе ти е паднало– – – Останалото няма да го препредавам, защото не е подходящо за пред дама. Ще кажа само, че коментарите натам станаха от долни по-долни.
Предполагам, сега разбираш защо му налетях. Думите му бяха обидни не само заради нещата, които наговори, но и заради начина, по който ги каза. Това, което сме направили, Сю. Това, което сме имали, никога не ми е изглеждало погрешно. Сигурно аз съм в по-изгодна позиция. Не съм семеен. Не познавам съпруга ти. За мен е много по-безпроблемно да забравя, че той въобще съществува.
Дали фактът, че си омъжена, не ме е карал да размисля в началото? Ще излъжа, ако кажа, че не е. Колебаех се, Сю. Защо мислиш ми трябваше толкова време, докато се реша да ти кажа, че те обичам, макар да бях готов да се закълна, че и ти чувстваш същото според загатнатото тук-там из писмата ти? Забравяш, че съм възпитаван да бъда добро момче и добър католик. Независимо от буйното ми детство, десетте Божи заповеди съвсем не са нещо, което приемам лековато.
Но ти също каза, че ме обичаш. Сигурен бях, че знаеш какво правиш, когато ми отговори. Тогава престанах да се колебая. После се срещнахме, говорихме, докоснахме се. И аз отхвърлих всякакви остатъчни съмнения. Как би могло нещо, което изглежда толкова правилно, да бъде погрешно? Всичко беше съвършено. Всичко е съвършено. Нося тези спомени – тези крехки, красиви спомени – близо до сърцето си. И не съм се замислял много-много нито за съпруга ти, нито за това колко сложно заплетено изглежда бъдещето ни.
До Бъдни вечер, когато Джонсън каза онова, което каза, и така ни унизи, Сю. Няма начин да чуеш такива презрителни обвинения и да не ги приемеш сериозно, особено когато знаеш, че не са безпочвени. Аз наистина "забърсах булката" на друг. И грубо ми беше напомнено кой съм и какво правя.
Това ме накара да се замисля как се чувстваш ти самата. Никога не си споменавала за пристъпи на вина или неувереност. Не исках да ти казвам какво изрече Джонсън, защото... просто не исках да се почувстваш виновна. Не исках да размислиш.
Решението винаги е зависело от теб, Сю, и все още е така. Ти реши дали искаш да продължим тази връзка. Ти реши накъде да вървим оттук насетне.
Каквото и да решиш, знай, че аз винаги ще бъда...
Твой
Дейви
Остров Скай
9 февруари 1916 г.
Скъпи мой,
В писмото ти има повече дупки, отколкото в сламен покрив напролет. Или си смятал, че писъмцето ти има нужда от малко вентилация по дългия си път до Скай, или някой не е искал да се разбере накъде си отивал и как си стигнал дотам. С изключение на "Франция" всички останали имена на места са заличени.
Дали съм обидена от това, което е наговорил Джонсън? Кой не би се засегнал от подобен език? Дали съм изненадана обаче? Всъщност не. Когато отказа да ми кажеш, предположих, че е нещо подобно.
Не, не ми беше лесно, въпреки че се опитах да не си позволявам да мисля колко е трудно. Ти си на фронта и всеки ден се изправяш срещу потискащите и кървави последствия от войната. Аз също си имам своята лична война, Дейви, но не смятах за нужно да те обременявам с моята потисната и кървяща съвест.
Когато ми изпрати онова писмо, в което ми призна чувствата си, загубих съня си. Лежах будна нощи наред, борейки се със сърцето си. Чувствата, които изпитвам към теб, са толкова силни и толкова нови. Но и тези към Иън, макар и променени, все още ги има. Той ми е съпруг. Не мога така лесно да пренебрегна нито начина, по който съм го усещала, нито обетите, които сме си дали.
Иън е най-добрият приятел на Финли. Като момчета бяха неразделни. Израснах с Иън край себе си. Когато дойде време да се омъжа, той беше най-логичният избор. Когато му казах "да", Финли беше на седмото небе от щастие. Но нещата се промениха. Пътищата ни се разминаха. Стихотворенията ми бяха публикувани и аз започнах да мечтая за живот на творец. Мечтаех да пътувам, да уча, да срещна човек, който чете и разбира Луис Карол. Докато всичко, което Иън желаеше, беше да изживее живота си така, както винаги го е правил. Стоях на брега и като гледах към хоризонта, копнеех да бъда всякъде другаде, само не и тук. А той заминаваше с лодката си, заедно с Финли, и знаеше, че когато се завърне, аз ще бъда там, където ме е оставил, и ще го чакам.