Чаках да сервират манджата и сега виждам, че момчетата започват да се строяват, затова ще трябва да приключвам. За днес.
Дори както съм капнал, Сю, сънищата ми са все за теб.
Обичам те.
Твой Дейви
Остров Скай
23 февруари 1916 г.
Скъпо мое момче,
Извинявай за съмненията ми в теб и в решението ти да се запишеш към Полевата служба. Имаш право, Дейви, очевидно си на правилното място и за тези две седмици, в които си там, вече доказваш, че те бива в това, което правиш. Все пак, едно е да се втурнеш на щик да осакатяваш и да убиваш, съвсем друго е да впрегнеш тази стихийна енергия, за да спасяваш живот. Преди те приемах за хлапак, сега обаче мисля, че за няколкото кратки месеца, които изминаха, се доказа като мъж над мъжете.
Моля те, грижи се за себе си и винаги се пази!
Е.
Място 1
2 март 1916 г.
Сю, В момента съм в града, което означава, че имам възможност да се изкъпя и да хапна като хората. Определено се мотая повече от нужното с омлета пред мен, но така мога да открадна още малко време, за да ти пиша, преди да съм се напъхал обратно в таратайката си.
Двамата с Хари успяхме да излезем в почивка оня ден – нещо, което се случва доста рядко, защото дори когато ни се пада ден за почивка, все се отваря още и още работа. И двамата си бяхме взели по книга и малко жалки закусчици – консерви с "месо", сухари, едно кейкче със стафиди, изпратено от Мина, а за прокарване – бутилка първокачествена помия, на която някой очевидно погрешка беше лепнал етикетче "вино". Честно казано, имам подозрението, че Плиний, като си е прал чорапите, е пренапълнил бутилката с водата от плакненето, защото имаше точно такъв вкус. Като изключим гадното вино и също толкова гадната консерва с телешко (или пък котешко?), може да се каже, че следобедът беше приятен. Прочетох "Тарзан, храненикът на маймуните" почти до края. Де да можеше само и храната за пикника да бях изгълтал със същия апетит!
Всъщност преди няколко дни се насладихме на чудесно угощение. Едно от момчетата беше наградено с Военен кръст и организира банкет по случая. Не пожали средства и доведе френски готвач. Истинска храна, вино, което с пълно право можеше да се нарече "френско вино", и в допълнение – порцелан и бели покривки. Заклевам се, Сю, чувствах се невъобразимо мърляв дори само да се доближа до такава изискана трапеза, но се доближих, и още как, заедно с всички останали, и докато изречеш "Янки Дудъл Денди", се бяхме натъпкали до пръсване. Казвам ти, Сю, на такава трапеза биха завидели дори Ранхофер[41] и Ескофер[42] .
Само като си припомня, устата ми започва да се пълни със слюнка, затова те моля да ме извиниш, ако тук-там мастилото се е размазало от пръски и петна. А като си помислиш, че току-що ядох! Ех... споменът за онази гощавка ще ни държи сити седмици наред, докато караме на варено говеждо и супа от ряпа.
Обичам те.
Дейвид
Остров Скай
14 март 1916 г.
О, Дейви,
Не зная вече какво да чувствам.
Иън е изчезнал.
Получих писмо от военните и дори не съм сигурна дали осъзнавам какво всъщност се случва. Прочетох думите върху листа, извиках веднъж и повече не проговорих – като че ли ако не мисля за писмото, то ще престане да съществува. Изчезнал. Възможно ли е да е истина?
Финли се срина напълно. Заповтаря: "Аз не бях там. Не можах да му помогна", а после излезе от къщи. Късно през нощта докуцука обратно, ужасно мръсен, без бастун и спа непробудно в продължение на два дни. Аз трябваше да го сложа в леглото, аз трябваше да закърпя скъсаните му панталони, да намеря подходящо дърво за друг бастун. Без него е напълно безпомощен.
Не разбирам – защо на Финли му е позволено да бъде сломен? Защо аз съм длъжна да бъда силна и да събирам отломките? От друг не се очаква да го направи. А Иън е мой съпруг. Аз съм тази, която трябва да страда най-много от всички. Аз съм тази, която трябва да бъде толкова смазана, че едва да може да си поеме дъх.
Знаеш, че не съм много набожна. Почти не ходя на църква. Само когато съм в планината съвсем сама, се чувствам близо до Бога. Нищо че е толкова езическо, толкова далече от песнопенията и проповедите. Сега мисля, че съм направила съдбовна грешка. Не отдадох на Бог дължимото, а после се подиграх с него с изневерите си и сега Иън е наказан заради моите грехове.