Може би съм взела погрешното решение. Не зная вече какво да мисля. Ако спра дотук, дали това ще го върне?
Елспет
Място 3
21 март 1916 г.
Сю,
Имаш ли някакви новини?
"Изчезнал" може да значи много неща. Може и нищо да не означава. Докато не разбереш повече, не си прави заключения. Моля те.
Малко ли съм слушал момчетата отзад в таратайката да говорят за такива неща. В един момент си клекнал и черпиш с цигара, в другия летиш над окопа и падаш в ничията земя. Носиш към трийсет килограма на гръб, тичаш с щик, надянат на пушката, заобикаляш дупки от снаряди, отломки, бойни другари. Всичко е така потънало в кал, че можеш да прескочиш и собствения си брат, без да го познаеш. Няма как да спреш и да погледнеш повторно, а още по-малко пък да извлечеш някого на безопасно място. Иън може да лежи някъде там, ранен и чакащ санитарите да го приберат. Недей да мислиш единствено за най-лошото.
Когато бях малък, двамата с Иви имахме една книга с истории от Библията, прекрасно илюстрована, която разглеждахме в мързеливите неделни следобеди. Спомням си една илюстрация на Бог от тази книжка. Беше нарисуван като кротък старец, със снежнобяла брада и розови страни – доста приличащ на Дядо Коледа (като се замисля сега), гледащ към току-що сътворения свят с гордост. Напомняше ми за начина, по който един баща би се любувал на новороденото си дете. Винаги съм си представял тази картинка и мисля, че затова никога не съм могъл да повярвам във възмездяващия Господ. Този благ бащински образ не би могъл да ме накаже, че съм се отклонил от правия път. Той никога не би се отвърнал от мен заради дребните ми прегрешения.
Само се замисли, Сю. С всичките безчинства, които кайзерът върши, с всичките сражения и убийства, които се случват тук, наистина ли вярваш, че Бог гледа отгоре и насочва гнева си срещу една жена, чийто единствен грях е, че има в себе си твърде много любов, която иска да даде?
Адски съм уморен в момента. Имах 24-часово дежурство и можах да открадна само няколко часа сън. Но не исках да отлагам да ти пиша. Ако не мога да бъда до теб (макар и само чрез писмото), когато имаш нужда от мен, тогава какъв е смисълът да бъда с теб въобще?
Вероятно си забелязала в началото, че отново сме се преместили. Между предишния път и сега имаше още и Място 2, но там се задържахме само няколко дни. Този път се намираме малко по-близо до фронтовата линия, но не достатъчно близо, за да се притесняваме, че ще ни засипят гранати, докато спим – което е добре, защото с тези многочасови дежурства всички се нуждаем от всяка минутка сън, която можем да си откраднем.
И като отворих дума, Сю, ще взема да си лягам. Едва крепя молива. Моля те, дръж ме в течение. Независимо какво се случва, наистина ме е грижа. Иска ми се да съм при теб и да те прегърна, но повече от това не мога да направя.
Обичам те, мое момиче.
Дейвид
Остров Скай
28 март 1916 г.
Дейвид,
Как мога да не се тревожа? Как мога да не мисля за най-лошото?
Получих писмо от един мъж от батальона на Иън, редник Уолъс. Той казва, че в онзи ден са излезли заедно в атака. Изгубил следите му по време на сражението. Когато прозвучал сигналът за отбой, редник Уолъс побягнал назад и минал покрай Иън, който бил "лошо ранен". Иън бил толкова зле, че не можел да се добере до британските окопи, дори и когато редник Уолъс му предложил да се опре на рамото му. Изминало известно време, докато някой от санитарите можел да стигне до там. Дори при точното описание на местоположението, което редник Уолъс им дал, санитарите казали, че не са могли да намерят никого. Или поне не и някой, който да се нуждае от медицинска помощ.
Финли не е на себе си. С Иън се бяха зарекли да си помагат. Обвинява се, че не е бил там да го предпази. Че не го е довел у дома.
Лесно ти е да ми кажеш, че Бог не ме наказва, но ти не минаваш през кръговете на ада, през които минавам аз. Ти не чувстваш терзанията и вината, които чувствам аз. Откъде можеш да знаеш дали не съм наказана по някакъв начин? Всичко, което Иън искаше, беше любовта ми, а аз не можах да му я дам от сърце. Вероятно това е моят грях. Вероятно заради това съм наказана.
Да, зная, че наистина те е грижа как се чувствам, но признай, че ти също имаш своите интереси, които да защитаваш. Ти не би желал да съм унила и да се терзая заради изчезналия си съпруг. Но може би аз имам нужда да се отдам на тъгата си. Може би унилостта ми е знак, че търся изкупление.