Выбрать главу

Достатъчно тревоги ни очакват в бъдеще. Зная ли какви новини ще дойдат утре за Иън. Зная ли какво ще ни сервира утрешният ден въобще. Ти обаче беше там, седнал в леглото – с разголени гърди, красив, ти беше тук. Дейви, ти си моето "сега".

Точно когато се чувствах толкова безкрайно отчаяна, твоята увереност ми върна смелостта. Мисля, че единственото, от което имах нужда, беше да те видя. Това изтри всичките ми колебания и тревоги.

До няколко дни трябва да съм стигнала в Единбург. Този път направо продължавам. Без да се задържам там. Ще пиша повече, когато се прибера у дома. Просто ми се искаше, когато стигнеш на Място 3, да има писмо, което да те очаква.

С цялата ми любов

Сю

Място 3

9 май 1916 г.

Сю,

 Отново съм на Място 3. Като пристигнах, тук ме чакаха писмата ти от 12-и, 22-ри и 25-и. Наистина ли си се притеснила толкова? Направо съм трогнат. Трябва да се оставям да ме раняват по-често. Не само че се оказа много подходящо да те накара да ми простиш и да признаеш колко ме обожаваш, но получих и бонус – видях прелестното ти личице отново. Че даже имаше и втори – изкара ме от онази безрадостна болница, което (ако трябва да бъда напълно честен) май по-скоро увеличи страданията на бедното ми ранено тяло, отколкото да му стори добро, но пък остави ума ми в най-блажено състояние.

Още не съм се възстановил напълно, но вече се оправям. Присъдиха ми почетна грамота за заслуги. По-важното обаче (поне за нашето подразделение) е, че най-сетне си спечелих прякор! Тези прякори са много важни тук, сред нас, защото означават, че си се "доказал" и си едно цяло с останалите. Вече ти разказвах за Плиний и за Ригълс. Хари също си има прякор (можеш ли да повярваш, че истинското му име е Харингтън)? В отряда си имаме още Лъмп, Джърси, Скийтър, Гаджет, Бъки и Уорт. Не ме питай откъде са се взели всичките тези прякори, защото не съм сигурен дали мога да ти отговоря! Мен ме кръстиха Заека. Момчетата казват, че като съм се отървал само с тези драскотини, съм извадил голям късмет – все едно съм имал късметлийско заешко краче. Едва ли ще да бъде десният ми крак, но левият ми си остана непокътнат и кой знае, може пък късметът да е в него?

Твоят късметлийски Заек (завинаги!)

Остров Скай

15 май 1916 г.

Дейви,

Нали няма да се оставиш да те ранят отново! Най-много някое трънче в някой от пръстите на крака и толкоз. Чуваш ли ме? Допуснеш ли го, не се надявай да дойда отново. Ще изхвърлям всяко твое писмо в огнището и въобще няма да се впечатлявам от детинските ти хленчения за внимание.

Защо не си ми казал, че ангажиментите ти включват сноване по опасни укрепления и пренасяне на носилки? А аз през цялото време се заблуждавах, че си в безопасност, като си играеш на шофьор далеч от фронтовата линия. Сега се оказва, че не само стигаш до опасната зона, но и излизаш от возилото си!  Моля те, обещай ми, че няма да го правиш отново.

Едва сега получих картичката, която си ми изпратил при постъпването си в болницата. Това, че идва с почти месец закъснение, въобще не говори добре за пощенските услуги. А можеше да те видя още по-скоро. Проклети да са Британските пощи!

Като си дойдох на Скай, заварих новата къща вече напълно готова. На теб вероятно няма да ти се стори кой знае какво, но за мен е истински палат. Два етажа, дървен под, комини в двата края, прозорци със стъкла и врата с ключалка! Представи си само колко много екстри. Изпращам ти една малка рисунчица на новото ми местенце.

Финли се хвана да помага по строежа. Откакто се сдоби с протеза за крака, започна малко по малко да постига мир със себе си. Татко намери няколко дебели парчета дърво, изхвърлени от вълните, и Финли сглоби от тях рамка за камина за дневната ми. После я резбова от край до край с русалки, селки и феи. Истинска рамка за истинско островно момиче. Момиче, което е покорило морето, побеждавайки страховете си.

Но клетият Финли продължава да бъде все така потиснат. Иън не е единственият, за когото се терзае. Нещата с неговата Кейт не вървят на добре. Откакто се е върнал, тя почти не е идвала. Финли още храни надежда, че ще се върне при него и ще свикне с крака му така, както той трябваше да свикне. Аз обаче не съм толкова сигурна. Почти всеки път, когато отивам в пощата, я заварвам там с обилно напарфюмирани пликове с писма. Все не се решавам да кажа на Финли. Това ще го довърши, Дейви.

Стягам се да се връщам у дома, за да започна да пренасям покъщнината в новата постройка. Завивките се нуждаят от сериозно пране, дюшекът – от проветряване. Всичко останало също трябва да се почисти основно, преди да го внеса в чисто новата си къща. Ще пусна писмото на път за там.